Шадоу стрийт 77 [bg]

Бейли Хоукс

Едва не се поколеба да стреля, когато видя бледия призрак на Сали Холандър в лицето на нещото, нападнало Джулиан Санчес, красотата й, преобразена в смъртта като лика на бог на змиите. Но дори и съществото да бе някога Сали, вече не беше и нямаше да бъде тя. Ако се беше поколебал, щеше да бъде ухапан, не можеше да каже с какви последствия — въпреки че скоро щеше да ги види при Джулиан Санчес.

До този момент от живота си Бейли беше поддържал оптимизма си и в най-мрачни моменти, независимо в мирно време или на война, и беше сигурен, че ще запази вярата си по време на кризата, тъй като трудностите и смъртната опасност не бяха нищо ново за него. Загубата на Сали Холандър обаче не само попадаше в различна категория, но имаше и различно измерение от загубите, които беше преживявал досега — с изключение на загубата на майка му. Един морски пехотинец губеше приятели по време на война и страдаше, но смъртта по дефиниция витаеше на бойното поле и никой не правеше такъв избор, без да е наясно с рисковете и да ги приема. Сали беше домашна помощничка, готвачка, добър човек, приятна жена, която очевидно беше преживяла трудности в младостта си. Когато бе започнала работа при Къп, не бе имала основания да очаква, че ще бъде изнасилена — онова, което й беше сторено, трябва да беше нещо като изнасилване — и убита в „Пендълтън“. Бейли беше така съсипан от несправедливата й смърт, както не му се беше случвало от дълго време. През целия му живот нещо не беше наред в този свят: разрастваща се корупция във всяка сфера, поругани добродетели, растящ егоизъм и ето го бъдещето, резултат от всичко това. Ако оцелееше, щеше дълго да тъгува за Сали, но гневът му щеше да продължи по-дълго, силен гняв към идеите и силите, довели цивилизацията до подобна разруха.

За да насочи гнева си в правилна посока, да схване причината за този ад на земята, трябваше да разбере какво става тук. Докато Кърби Игнис осветяваше, изпълнен с любопитство, изпръсканата стена. Бейли осъзна, че мозъкът е много по-тъмен от този на човешките същества — плътни сиви сенки със сребристи отблясъци. Нямаше кръв.

— Като че ли не е съвсем мъртво — констатира Кърби.

Бейли погледна тялото на демона и разтревожен попита:

— Какво? Къде?

Кърби посочи тъканта по стената и каза:

— Мозъкът. Катери се.

Вместо да се стича надолу към пода, лепкавото вещество се беше разпръснало настрани от първоначалното петно във всички посоки, като изтъняваше в краищата. Първоначално изглеждаше като течност, която попива в сух, порест материал. Когато погледна отблизо обаче, Бейли забеляза, че растящото тъмно петно на стената не е влага, просмукваща се в сухия гипс. Всъщност беше гъмжило от невъобразимо малки неща, толкова малки, че не можеше да ги различи поотделно, вероятно бяха микроскопични създания, които можеха да се видят като цяло, като колония.