Последната одисея [bg]

— И сега какво? — попита той.

— Внимателно го пренеси до басейна — каза Бейли.

Всички затаиха дъх, докато Ковалски носеше светещата течност към бронзовата купа. Той се наведе, за да я излее.

— Чакай! — обади се Грей. — Спри!

Наведеният Ковалски го изгледа.

— Какво? — изръмжа той.

Грей се завтече към счупеното гърне и загреба две шепи от черното масло, след което изтича обратно и поля с него басейна.

— Не знам дали все още е необходимо, но ако това място навремето е било по-влажно, вероятно Маслото на Медея е трябвало да бъде изолирано да не докосва евентуалната остатъчна влага по бронзовата купа.

— Добре — съгласи се Бейли. — По-добре да внимаваме, отколкото после да съжаляваме.

Грей отстъпи назад и Ковалски отново го изгледа свирепо.

— Вече мога ли да се отърва от това?

Грей махна на всички да се дръпнат назад.

— Действай.

С лек трепет Ковалски раздели длани и остави светещото масло да изтече в басейна. За миг всички замръзнаха.

След като не се случи нищо, Грей махна на Ковалски.

— Още веднъж.

Наложи се да направи няколко курса и Грей да му помага, но накрая купата беше напълнена до ръба със зеленото масло. Щом приключиха, Грей отнесе от черното масло при отвореното гърне и го изсипа върху зелената течност с надеждата, че така ще създаде преграда срещу влагата във въздуха, след което върна капака на мястото му.

Накрая махна на всички да се дръпнат и извади от раницата си бутилка вода.

— Готови?

Всички кимнаха, а Ковалски сви рамене.

Грей отстъпи три крачки и се обърна към олтара. Стисна бутилката и съдържанието й се понесе в дъга и се плисна в купата.

Ефектът бе моментален.

Целият басейн пламна с пушек и гръм. Спирален златен пламък се издигна до тавана и го облиза. Огненият фонтан се задържа няколко секунди. Всички прикриха лица от ослепителната светлина и жегата.

След няколко секунди, които им се видяха най-малко минута, пламъците отслабнаха. Вече не достигаха тавана, но продължиха да танцуват високо над басейна.

Ковалски пристъпи крачка напред.

— Хубави фойерверки — каза той и махна в посока отвъд пламъците. — Само че нищо…

Прозвуча силен гонг, от който всички приклекнаха.

Задната стена се разцепи в средата. С приглушено стържене на зъбни колела двете половини бавно се отвориха назад като крила на бронзова врата, приканвайки ги към мрака от другата страна.

— Успяхме — ахна Мария.

— Аха — рече Ковалски, който изобщо не изглеждаше доволен. — Току-що отворихме портата на Ада.