Последната одисея [bg]

Грей разпозна формата на тези постройки. Беше ги виждал и преди. Загледа се към една наблизо и освети с фенера си тъмните й стени.

— Това са почти точни копия на нурагите от Сардиния. Кулите, които гърците са наричали дайдалеи.

„Подкрепя ли това идеята, че Дедал е дошъл от това място и е споделил познанията си с останалия древен свят?“

— Но тези не са изградени от наредени камъни — рече Мак. — Виж колко гладки са стените им. И тези тъмни повърхности не са гипс. Дори керемидите изглеждат направени от същия материал. От потъмнял метал.

Грей кимна. Вече беше забелязал еднообразния тон на града — тъмнокафяв, почти черен, създаващ впечатлението, че през това място е минал адски пожар, изгорил всяка повърхност и покрил всичко с пепел.

Съмняваше се обаче, че за постройките тук се е използвало дърво.

— Всичко е от бронз — каза той.

Ковалски махна към тунела.

— Като там.

Мак се обърна към Грей. Широко отворените му очи отразяваха светлината на фенерите.

— Цял град от бронз — изумено прошепна той.

— Или покрит с бронзови листа — каза Грей, връщайки групата в реалността. — При това тази част, която можем да видим.

По стените на терасите се виждаха черните отвори на тунели, които показваха, че това място вероятно е само центърът на по-голям подземен лабиринт, може би достоен за Дедал. Пет от най-големите на горното ниво бяха затворени с бронзови порти и се намираха на еднакво разстояние един от друг. От портите се спускаха широки стълбища, водещи към тъмен каменен басейн в центъра на града. От двете страни на стълбищата се издигаха стотици бронзови статуи, които сякаш стояха на стража.

Беше ясно какво охраняват.

Грей насочи фенера си напред, към най-голямата постройка на града. Бронзовите й стени се издигаха в полукръг от отсрещната стена; покрай нея имаше грациозни спираловидни кули, които се издигаха на половината разстояние до тавана. Портите в центъра блестяха, а не бяха потъмнели.

„Злато“.

Мак забеляза накъде е насочен фенерът на Грей.

— Предполагам, че онова там е дворецът.

— Откъде изобщо да започнем да проучваме това място? — зачуди се Мария.

— Ако питате мен, най-добре да се махаме — предложи Ковалски. — Отворихме вратите на Ада. Намерихме това място. Най-добре да дадем задна и да съобщим на Пейнтър какво сме открили.

Грей сериозно обмисляше тази възможност. Знаеше, че само са докоснали истинските загадки, скрити тук, и че може би ще е най-добре да оставят проучването на това място на специалистите.