Последната одисея [bg]

18:04

От кърмата на катера си Чарли гледаше как един хеликоптер минава с рев над нея и продължава по дължината на клисурата. Беше уикенд и туристическите компании очевидно бяха заети да превозват хора от жегата на Агадир до прохладните езера и извори на намиращата се недалеч на север Райска долина.

Въпреки това усети, че нещо не е наред. Хеликоптерът приличаше досущ на онзи, който беше прелетял преди минута.

„Ако е същият, защо се връща толкова скоро?“

Да не би да имаха някаква извънредна ситуация на борда? Докато го гледаше как минава, чу промяна в рева на двигателите. Машината направи широк кръг и увисна във въздуха, сякаш се опитваше да кацне на някоя от ливадите надолу по течението.

„Ако са в беда, дали да не ида да видя дали се нуждаят от помощ?“

Погледна си часовника. Пътниците й бяха тръгнали преди много време. Нямаше представа кога възнамеряват да се върнат. Беше ги зърнала за момент да се катерят по отвесната скала и да изчезват в някаква пещера. Кой знае колко дълбоко бяха навлезли в нея?

Сигурно имаше време да стигне до хеликоптера, но се боеше, че може да не успее да се върне, за да вземе пътниците си.

А и по-важното беше, че имаше чувството, че нещо не е наред. Ако наистина имаше някакъв спешен случай, защо другият хеликоптер също не се връщаше.

„Не, нещо не е наред“.

Чарли тръгна към кабината да вземе бинокъл, за да огледа по-добре машината, когато кацне.

Аги изкряска към нея от малката си постелка, по която бяха разхвърляни костилки от маслини.

— Всичко е наред, mon cheri.

Взе окачения на една кука бинокъл. Преди да успее да се обърне обратно към кърмата, забеляза някакво движение сред дърветата.

Инстинктивно приклекна и вдигна бинокъла.

В далечината тъмни фигури се движеха потайно през кедровата гора към нея. С вдигнати автомати. Бяха поне десетина.

„Merde“ — изруга тя.

Какви бяха тези? Крадци? Главорези? Ловци на роби?

Замисли се трескаво, обзета от леден ужас. Трябваше да предупреди своите хора. Но как? Посегна към пистолета на кръста си. Изстрел във въздуха можеше да даде знак на пътниците й, но и щеше да издаде на врага, че е въоръжена.

„По-добре не“.

И без това те бяха много и с по-мощни оръжия.

Чарли свали кобура, огледа се и го пъхна под постелката на Аги. Той вече беше усетил, че нещо не е наред, и бе скочил на рамото й. Чарли се страхуваше за него — знаеше, че най-вероятно ще бъде застрелян на място. Отнесе го до отворения прозорец на кабината, от другата страна на въоръжените фигури.

Вдигна Аги и го бутна навън. Той се вкопчи в ръба и се опита да се върне при нея.

— Не — сгълча го тя и посочи. — Скрий се. В гората.