Последната одисея [bg]

„И отговаряй по-бързо“.

— Херон измислил начин да отваря вратите на храма с помощта на примитивна версия на парен двигател. Жрецът говорел на тълпата от стъпалата пред затворения храм, после се палел огън. След като се разгарял силно, той загрявал резервоар с вода, скрит отдолу. Образувалата се пара задвижвала бутала, колела и въжета и вратите на храма се отваряли, сякаш го правели сами.

— Иначе казано, фокус — обобщи Ковалски.

Бейли посочи вдлъбнатината, после задната стена.

— Като тук.

— Откъде сте сигурен? — попита Мария.

— Според Омир дворецът на феаките бил построен от бронз и портите на града, когато се отваряли, „сияели като огнено злато“.

Грей започна да схваща.

— Ако на олтара се запали огън с онова гориво… — Той посочи гърнето, съдържащо тайната на неугасимия златен огън. — Тогава бронзът ще засияе, сякаш е злато.

Бейли кимна.

— Точно затова си мисля, че това е изпитание. Феаките са ни дали инструментите и горивото. От нас зависи да покажем, че разбираме свойствата на веществото в тези съдове, преди да ни бъде позволено да влезем вътре.

— Какво трябва да направим? — попита Ковалски. — Просто да излеем от онова масло на Медея във вдлъбнатината и да добавим вода ли?

— Мисля, че да — отвърна Бейли.

Грей поклати глава.

— Не, това е само едната страна на монетата. — Той посочи счупеното гърне от другата страна и черната течност около него. — Онова е другата. Защо иначе и онези гърнета ще са тук?

— Може и да си прав — съгласи се Бейли. — Но какво е онова вещество?

Отговорът дойде от неочакван източник.

— Елена имаше идея — каза Ковалски. — Нарече го „фармакопея на кръвта на Прометей“.

„Не може да е това“.

И не беше.

— Да не искаш да кажеш „фармака на кръвта на Прометей“? — попита Бейли.

Ковалски сви рамене.

— Може и това да е.

Свещеникът се обърна към групата.

— В същата история за Медея, която научила формулата за огненото масло от Прометей, тя научила и фармака, рецептата за черна отвара, наречена кръвта на Прометей. Тя се получавала от мъзгата на растението, което поникнало от пролятата кръв на титана. Медея я дала на Язон, за да го предпази от огньовете на бронзовия колхидски бик.

— Нещо като огнеупорен лубрикант — каза Мак. — В Гренландия черното масло наистина угаси пламъците, задвижващи онези създания. И мисля, че маслото в гърнетата е служело като някакъв изолиращ материал, който е държал създанията в инертна форма, докато не бъдат освободени и изложени на влажен въздух.

Сейчан се намръщи.

— Но какво общо има всичко това с отварянето на портата?

Грей се върна при олтара и погледна двете групи гърнета. „Медея е създала огъня и средството за угасяването му. — Той присви очи към Мак. — Не, не просто за угасяването му, но и за запазване и изолиране на зеленото масло“.

Той се обърна към Бейли.

— Предполагам, че размерите на басейна в олтара не са произволни. Ако зад всичко това се крие някаква сложна механика, бронзовата купа вероятно трябва да се нагрее до подходящите градуси.