Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Последната одисея [bg]
Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната одисея [bg]

Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:

Векове наред се е смятало, че легендарният град Троя е мит — докато през XIX век археолозите не открили древните му стени, погребани в пясъците. Щом Троя е била истинска, колко ли други чудеса от епосите на Омир Илиада и Одисея също могат да се окажат истина? Група учени се натъква на шокираща находка — средновековен кораб, скован под дебелите ледове на Гренландия. В трюма му има колекция от инструменти на войната, датиращи от бронзовата епоха. В капитанската каюта се пази съкровище, което се оказва колкото безценно, толкова и чудно — механична златна карта с вградена в нея сложна сребърна астролабия. Механизмът бил изработен от известните братя Бану Муса, смятани от мнозина за Да Винчи на арабския свят — блестящи учени, вдъхновили самия Леонардо. След активирането си картата проследява легендарното пътуване на Одисей след падането на Троя. Но маршрутът се отклонява, когато картата се разтваря, за да разкрие огнена река, водеща към скрит свят под Средиземно море. Този подземен свят е Тартар, гръцката версия на Ада. В древногръцката митология Тартар е мястото, където се наказват злите и където са заточени титаните. Когато новината за Тартар (и за невероятните оръжия, скрити в него) се разпространява, избухва напрежение в район, в който турци са изправени срещу кюрди, а терористите воюват с всички. Фантастичните ужаси от епосите на Омир се оказват напълно реални — и могат да бъдат отприщени. И Сигма трябва да отиде там, където човешките същества се боят да припарят — да прекрачи прага на самия Ад, за да не позволи избухването на световна война.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 158
Перейти на страницу:

Джеймс Ролинс

Последната одисея

  Сигма форс  #15

На читателите по цял свят, на онези, които продължават да търсят изгубени светове и по-големи истини, скрити в драсканиците с мастило върху хартия. Благодаря, че ми правите компания в това пътуване.

* * *

Тази книга е художествена измислица. Имената, героите, местата и събитията са продукт на въображението на автора или се използват фиктивно и не следва да се възприемат като действителни. Всяка прилика с реални събития, места, организации или хора, живи или мъртви, е чиста случайност.

Благодарности

Твърди се, че Омир е казал: „Истината е в пътуването“. И пътят от идеята до издадения роман е доста неравен. Моята одисея до завършването на тази книга беше много по-лесна благодарение на помощта на моите уважавани (и неимоверно търпеливи) първи читатели, критици и поддръжници: Крие Кроув, Лий Гарет, Мат Бишъп, Мат Ор, Ленард Литъл, Джуди Прей, Каролин Уилямс, Джон Вестър и Ейми Роджърс. Разбира се, специални благодарности на Стив Прей за картата на Арктика. И на Дейвид Силвиан за това, че ме прави да изглеждам добре в цифровата вселена. И на Чери Маккартър, който сподели с мен куп интригуващи концепции и чудатости, част от които намериха място на тези страници. И на Уилям Грег Рийд за ценната му помощ с подводната бойна техника. Разбира се, тази книга нямаше да види бял свят без изумителния екип професионалисти, които според мен нямат равни на себе си. Благодаря на всички в „Уилям Мороу“, че винаги ме подкрепят и най-вече на Лайет Стелик, Даниел Бартлет, Кейтлин Хари, Джош Марвел, Ричард Акан и Ана Мария Алеси. И накрая, разбира се, специални благодарности на хората, изиграли основна роля във всички етапи от създаването на книгата — на уважавания ми редактор Лиса Кош и неуморимата й колега Мирея Хирибога, както и на агентите ми Ръс Гейлън и Дани Барър (и на дъщеря му Хийтър Барър), които не знаят какво е почивка. И както винаги трябва да подчертая, че вината за всички грешки във фактите и детайлите в тази книга, които се надявам да не са много, пада изцяло върху моите рамене.

Исторически бележки

Историята е непостоянно нещо. Разказите за събитията се променят в зависимост от гледната точка. И често победителят е онзи, който разказва историята и циментира мита във факт.

Вземете например епосите на Омир „Илиада“ и „Одисея“ — две лирични поеми, разказващи за Троянската война и събитията след нея. Смята се, че тези истории са съставени през осми век преди новата ера, макар че днес повечето историци се съмняват, че Омир изобщо е съществувал. Бардът, възпявал богове и чудовища, най-вероятно е бил просто удобен псевдоним, зад който се крият множество поети, разказващи тази бурна история.

И все пак, до каква степен двата епоса се основават на исторически събития и каква част от тях е чиста измислица?

Векове наред учените отхвърляли дори самото съществуване на славната Троя — голям град, обсаден от гърците и превзет с хитрост с помощта на Троянския кон, както се описва в „Илиада“. Смятало се, че Троя е митично място, плод на въображението на Омир. А после, в края на деветнайсети век, един германски археолог аматьор на име Хайнрих Шлиман започнал да копае големия хълм Хисарлък в Турция и разкрил руините на голям град. Минали доста години, но накрая този комплекс наистина бил идентифициран като изгубения град Троя.

И просто така митът се превърнал в история.

А как стои въпросът с епоса „Одисея“, разказващ историята на големия герой Одисей и неговото изпълнено с премеждия десетгодишно пътуване обратно до родния му остров Итака? Това е разказ за трудности и поражения, за колосални чудовища и вещици, за пращани от богове бури и сирени, докарващи мъжете до подлуда. Нищо от тези неща не може да се приеме като факт, нали така? Въпреки това историци и археолози продължават да преравят „Одисея“, да търсят улики и да се опитват да начертаят маршрута на кораба на Одисей, като дори свързват географски обекти със споменатите в епоса места.

Ето конкретен пример. Преди малко повече от десетилетие един британски консултант по мениджмънт на име Робърт Битълстоун използва модерни геоложки инструменти да идентифицира родното място на Одисей — Итака, където великият герой се завръща в края на епичното си пътуване. Археолозите вече са отхвърлили днешния остров Итака като родина на Одисей, тъй като островът не отговаря на описанието на Омир в „Одисея“. Битълстоун предложи нова теория, според която древната Итака е днешният полуостров Палики в Гърция. Доказателствата му бяха толкова убедителни, че професорът по класическа филология от Кеймбридж Джеймс Дигъл заяви: „Доводите са неоспорими и се подкрепят от геологията… посетите ли самото място, веднага ще видите съвпаденията[1]“. Заключенията на Битълстоун се подкрепят и от други специалисти по антична история[2].

вернуться

1

Fergus М. Bordewich, „Odyssey’s End: The Search for Ancient Ithaca,“ Smithsonian Magazine, April 2006 — Б. пр.

вернуться

2

Nicholas Kristof, „Odysseus Lies Here," New York Times, March 10,2012 — Б. пр.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)