Последната одисея [bg]

— Какво искаше да видим? — попита Грей, явно ядосан, че отново са ударили на камък.

— Ето тук — отвърна Сейчан.

Тя спря в края на пещерата. Отляво имаше редица глинени съдове, високи до кръста и с малки прашни капаци отгоре.

— Там има още — каза Сейчан и насочи лъча към отсрещната стена, където също бяха наредени подобни съдове.

Мак приближи и на лицето му се появи гримаса.

— Приличат на по-малки версии на онова, което видях в трюма на кораба в Гренландия.

— Това са амфори — каза Бейли. — Гърците и римляните са ги използвали за съхраняване на неща като вино и зехтин.

— Или на нещо много по-лошо — каза Мак.

Свещеникът се обърна към Ковалски.

— Не спомена ли, че капитан Хунайн ги е нарекъл в дневника си „гърнетата на Пандора“?

— Така ми каза Елена.

Бейли се обърна към останалите.

— Според мита Пандора не е била истинска жена, а създадена изкуствено от бог Хефест.

— Като бронзовите му робини — каза Ковалски, припомняйки си историята на Елена за механичните жени, които прислужвали на Хефест в ковачницата му.

— Всеки олимпийски бог сложил проклятие в едно гърне — каза Бейли.

— И после дали гърнето на Пандора да го отнесе на хората. Нещо като троянски кон, пълен със смърт, болести и нещастия.

— Определено отговаря на описанието на онова, което видях в трюма на кораба — каза Мак.

Мария се намръщи.

— Но нали го наричат кутията на Пандора, а не гърнето.

— Не, това е дошло от погрешен превод от гръцки — обясни Бейли. — Оригиналната гръцка дума е питос, което е голям съд хранилище. През шестнайсети век обаче думата била променена на пиксис, което означава „кутия“, и грешката така и не била поправена.

— Кутия или гърне, все тая — каза Ковалски. — Струва ми се, че сме на правилното място, или поне близо до него.

— Може би — рече Грей. — Но няма как да разберем, без да проверим какво има в тези гърнета.

— Нима искаш да отворим едно от тези проклети неща? — ужаси се Мак.

Грей пристъпи напред.

— Това е единственият начин да разберем със сигурност.

Мак се опита да му препречи пътя.

— Недей…

Грей го заобиколи и изрита с пета едно от гърнетата. Въпреки силата на удара гърнето само се разклати и на повърхността му се появи тънка пукнатина.

— Може би е по-добре да послушаш Мак — рече Бейли.

Грей не им обърна внимание и опита отново, като се целеше в пукнатината. Гърнето най-сетне се разцепи на две. От него се разтече черно масло. Всички отскочиха назад, сякаш бяха попаднали на змийско гнездо.

Пещерата се изпълни със силна миризма на петрол.

— Същото нещо изтече от гърнетата в Гренландия — посочи Мак.

— Но тук е само то — каза Сейчан, която беше единствената, приближила се до гърнето.

Ковалски я последва.