Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Последната одисея [bg]
Последната одисея [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Последната одисея [bg]

Электронная книга - «Последната одисея [bg]». Краткое содержание книги:

Векове наред се е смятало, че легендарният град Троя е мит — докато през XIX век археолозите не открили древните му стени, погребани в пясъците. Щом Троя е била истинска, колко ли други чудеса от епосите на Омир Илиада и Одисея също могат да се окажат истина? Група учени се натъква на шокираща находка — средновековен кораб, скован под дебелите ледове на Гренландия. В трюма му има колекция от инструменти на войната, датиращи от бронзовата епоха. В капитанската каюта се пази съкровище, което се оказва колкото безценно, толкова и чудно — механична златна карта с вградена в нея сложна сребърна астролабия. Механизмът бил изработен от известните братя Бану Муса, смятани от мнозина за Да Винчи на арабския свят — блестящи учени, вдъхновили самия Леонардо. След активирането си картата проследява легендарното пътуване на Одисей след падането на Троя. Но маршрутът се отклонява, когато картата се разтваря, за да разкрие огнена река, водеща към скрит свят под Средиземно море. Този подземен свят е Тартар, гръцката версия на Ада. В древногръцката митология Тартар е мястото, където се наказват злите и където са заточени титаните. Когато новината за Тартар (и за невероятните оръжия, скрити в него) се разпространява, избухва напрежение в район, в който турци са изправени срещу кюрди, а терористите воюват с всички. Фантастичните ужаси от епосите на Омир се оказват напълно реални — и могат да бъдат отприщени. И Сигма трябва да отиде там, където човешките същества се боят да припарят — да прекрачи прага на самия Ад, за да не позволи избухването на световна война.
1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 158
Перейти на страницу:

„Така и не успях да събера две и две“.

— И все пак Хауард не беше единственият, който разбира от саможертва. — Роу погледна гърдите си и гласът му зазвуча по-разгорещено. — В твоята упоритост ти не научи урока, който баща ти се опита да ти даде с онзи изстрел. Пак излъга. И аз трябваше да понеса болката от лъжата ти.

Той отново я погледна в очите. Но този път в неговите зад морфина гореше огън.

— Но саможертвата е необходима. Зная го много добре. Аз бях онзи, който убеди американците да донесат Ключа на Дедал в Кастел Гандолфо, за да видя дали той може да ни бъде полезен. Когато се оказа, че не е, когато американците не бяха в състояние да ни дадат повече информация, аз поисках онзи въздушен удар върху собствената си глава.

Елена забеляза трескавата страст, която се засилваше в гласа на монсеньора, начина, по който пръскаше слюнки. Блясъкът в очите му беше станал фанатичен. Очевидно морфинът беше освободил онова, което свещеникът бе крил дълги години, и го беше направил по-приказлив.

— Едва когато американците се оказаха достатъчно изобретателни, за да се измъкнат от подземията на Кастел Гандолфо, вярата ми в тях за момент се върна. Трябваше да ги извадя от защитния обръч, поставен около замъка, и затова ги отведох на остров Сардиния, при съюзника ми равин Файн. Исках да ги изпитам за последен път, като им казах онова, което знаехме, за да видя дали няма да им хрумне още нещо. Но за съжаление, отново без резултат.

— И си се опитал да ги елиминираш и да вземеш картата на Да Винчи.

— Както и оригиналния Ключ на Дедал. Как бих могъл да не го направя?

— А когато си се провалил, си дошъл на яхтата на Фират, за да приложиш същата измама върху мен.

— Да, но ти се оказа много по-умна. — Погледът му стана по-остър, фанатичният огън в очите му се разгоря с нова сила. — Ще видиш. Скоро всички мои саможертви ще дадат праведни плодове. Болката ще бъде моят медал, когато Господ се завърне.

Елена се извърна от фанатичния пламък в очите му. По всяка вероятност монсеньорът беше станал член на апокалиптите много преди Фират или баща й, които се смятаха или за Махди, или за преродения цар Давид. Но и двамата не можеха да се сравняват с маниакалния фанатизъм на мъжа, който седеше срещу нея.

„А аз ги насочих към скрити митични оръжия и неизвестен източник на енергия, които могат да разпалят религиозна война, ако попаднат в неподходящи ръце“.

Оставаше й само една надежда.

Замоли се Джо и останалите да са използвали бронзовите пръчици, за да активират тяхната версия на картата, и по някакъв начин вече да са стигнали до мястото.

„Не ме разочаровай, Джо“.

33

26 юни, 17:02

Висок Атлас, Мароко

— Насам! — извика Ковалски на останалите.

Групата, която се беше пръснала в подножието на скалата, се събра около него.

Ковалски беше сложил ръце на кръста си и оглеждаше отвесната стена. Геоложките пластове приличаха на небрежно подредена купчина вестници, някои намачкани, други разръфани. Екипът вече беше претърсил пресъхналото корито до водопада и беше продължил към следващото — централната от някогашните пет реки, падащи от скалата.

Тази река очевидно е била същинско чудовище, ако можеше да се съди по размерите на коритото й при ръба на скалата. Ширината му беше към трийсет метра.

— Какво откри? — попита Грей.

Ковалски посочи на четири и половина метра нагоре по скалата.

— Виж онази купчина камъни на разбития корниз. Мисля, че отляво има цепка в стената.

Грей присви очи.

Сейчан също се вгледа.

— Прав е. Ще ида да проверя.

Преди някой да успее да възрази, тя вече се катереше. Някои от пластовете под корниза стърчаха и образуваха нещо като гигантски стъпала, образуващи груба стълба до пукнатината.

— И аз можех да го направя — недоволно промърмори Ковалски.

Сейчан стигна пукнатината и изчезна. Грей закрачи нервно напред-назад.

Мак се загледа нагоре.

— Ако тази долина наистина е била наводнена в миналото, водното ниво може и да е достигало до корниза. Вижте леката разлика в цвета на скалните пластове под него и онези отгоре. Те са по-белезникави. Дори долните пластове изглеждат по-гладки от горните. Все едно са били изгладени от вода.

Ковалски се опита да си представи кораб, който плава над главата му и спира при корниза.

1 ... 110 111 112 113 114 115 116 117 118 ... 158
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)