Жив или мъртъв [bg]

„Колаж“ опитваше да намери решение, като събираше всякаква информация — от наличните необработени топографски данни от търговски и военни спътници през изображения от радарни сателити като „Лакрос“ и „Оникс“ чак до семейни снимки във „Фейсбук“ и пътеписи от „Flickr“, и ако сниманото място можеше да се определи със сигурност и да се мащабира спрямо някоя точка на земята, „Колаж“ го предъвкваше и изплюваше насложено на карта на земната повърхност. В тази смесица се включваха главозамайващо много променливи: геоложки особености, атмосферни условия сега и в миналото, планове за дърводобив, сеизмична активност… Ако една информация имаше отношение към земната повърхност и вида й във всеки един момент, я вкарваха в „Колаж“.

Програмата можеше да отговаря на въпроси, които никой не се сеща да зададе, като „Как изглежда гранитът в Хиндукуш, когато е мокър?“ или „Накъде ще сочи определена сянка при 30-процентно облачно покритие и температура на образуване на роса със стойност х?“, или пък „При десет дни вятър със скорост 21 до 22 километра в час колко висока би станала тази пясъчна дюна в Судан?“. Изчисленията и милионите редове код на програмата, в който се намираше самият математически модел, изглеждаха страшни. Но проблемът се състоеше в това, че математическите изчисления не почиваха само на известни, а и на въображаеми променливи, както и на вероятностни нишки, защото програмата трябваше да прави догадки не само за необработените данни, а и за онова, което се вижда на снимка или на видеозапис. Например при запис от 30 секунди във формат 640x480 първото прочитане разпознаваше от 500 000 до 3 000 000 реперни точки, на които трябваше да даде стойности — черно, бяло или оттенък на сивото (общо 16 000), — да определи относителните размери и ъглите на предметите, разстоянието отпред и отзад, съседните точки, интензитета и ъгъла на падане на слънчевата светлина или гъстотата и въздушната скорост на облаците и т. н. Определените стойности се подаваха в наслагващата матрица на програмата и започваше лов за съвпадение.

„Колаж“ имаше своите успехи, но не от тактическо значение и в реално време, и Мери Пат вече подозираше, че системата няма да им помогне и сега. Но грешката нямаше да е в програмата, а във въведените данни. Обаче те дори не знаеха дали пясъчната маса показва някакъв истински терен, отговаря ли на някакъв мащаб и дали мястото на нея е на повече от хиляда мили от Хиндукуш.

— А какво е положението с „Лотос“? — запита Мери Пат. Агенцията за национална сигурност търсеше в прехванатите съобщения препратки към думата „Лотос“ с надеждата да открият някаква схема, от която Центърът за борба с тероризма да успее да изгради картина. Както моделът в основата на „Колаж“, така и този изискваше плашещо голям набор отговори за събиране на пъзела: кога за първи път е използвана думата? Колко често? В кои части на света? Как най-често е изпращана — по електронна поща, телефон или чрез интернет сайтове, или по друг начин, който все още не са взели предвид? Дали „Лотос“ предхожда или се появява след големи терористични нападения? И така нататък. Освен това нямаше никаква сигурност, че „Лотос“ означава каквото и да било. Можеше дори да е прякор на гаджето на Емира.