Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
През една късна лятна нощ ме събуди чукане по вратата на спалнята ми и движение на мъждукаща лампа. Промърморих сънено и извърнах лице от светлината.
Усетих пръсти да докосват ръката ми и отворих очи. Видях мадам Жонди – все още по нощница, с шал, наметнат върху раменете, и лице, озарено от златистото сияние на пламъка.
– Кралице, събудете се! – прошепна тя. – Идват за него!
Тялото ми веднага излезе от унеса. Седнах в леглото, провесила над пода босите си крака. Умът ми не откликна толкова бързо.
– Какво има? – промърморих. – Какво се е случило?
– Инквизиторите... Изпратили са войници да заловят мосю Руджиери. Призори, дори по-рано!
Събрах си мислите с усилие на волята.
– Ще отида лично да го предупредя.
Знаех, че Руджиери няма да послуша никой друг.
Мадам Жонди се облещи от ужас.
– Но, мадам...
– Карета – заповядах бързо. – Без кралски герб. Наредете им да я докарат пред задния вход и елате да ми помогнете да се облека.
Двата фенера на каретата хвърляха твърде слаба светлина и не успяваха да разсеят мрака в безлунната нощ – по притихналата улица се чуваше само тропотът на нашите коне по паважа. Мадам Жонди дойде с мен по нейно настояване. И тя като мен носеше черно от главата до петите, а забуленото и лице се рееше над тялото ѝ, смътно и призрачно зад тюла.
Не пътувахме дълго. Руджиери живееше на улицата, заобикаляща от запад Лувъра. Спряхме пред редица тесни триетажни къщи, залепени една до друга. След кратък таен оглед кочияшът откри номер 83 и ми помогна да сляза от каретата. Придружи ме до вратата и почука настойчиво, но дискретно.
След известно време вратата се открехна и сбръчкана старица с дълга бяла плитка ни се намръщи през процепа над пламък на свещ.
– В името на Иисус и Пресветата Дева, кой нехранимайко безпокои порядъчни люде в такъв час?
– Идвам при господин Руджиери – пристъпих по-близо до треперливия ореол на свещта и вдигнах воала си.
– Ваше Величество! – ахна старицата, разкривайки десетина нащърбени кафяви зъба. Вратата зейна широко.
Обърнах се към кочияша.
– Стой тук – заповядах му.
Влязох вътре. Коленичила, смаяната възрастна жена се кръстеше непрекъснато с костеливата си ръка, а с другата държеше небрежно свещта на сантиметри от рошавата плитка, провесена пред гърдите ѝ. Наведох се и внимателно отметнах плитката далеч от опасния пламък.
– В леглото ли е мосю Руджиери? – попитах.
Тя кимна с ококорени очи.
– Не го будете, но ми покажете къде е спалнята му – настоях.
Пламъкът на свещта не разкри нищо, подсказващо, че съм в магьосническа бърлога – само оскъдно мебелирани, неугледни стаи и купчини книги с кожени подвързии, някои отворени. От кухнята долиташе миризма на овнешко, лук и изгоряло дърво.
Старицата се поколеба пред затворената врата.
– Да почукам ли, Ваше Величество?
– Не. Аз ще го събудя. – Погледнах я твърдо. – Не искам никой да ни безпокои.
Отказах свещта и я изчаках да се отдалечи по коридора. После влязох в стаята и затворих вратата.
Завесите бяха спуснати и вътре цареше непрогледен мрак. Спрях объркана, вдъхвайки мирис на мъжка плът, розмарин, тамян. Въображението ми изфабрикува хиляди ужаси, таящи се в тъмнината на магьосническите покои. В тишината не чух дълбоко, спокойно дишане, а забързани, приглушени стенания. Долових движение и ненадейно към мен се стрелна фигура.
– Месер Козимо – прошепнах.
– Катерина? – фигурата застина. Последваха бързи стъпки, приглушени от килима, и драскане на кибритена клечка. Руджиери запали лампата до леглото и най-сетне прогледнах. Черната му коса стърчеше разчорлена около лицето, нощната риза разкриваше тъмна туфа косми под шията му. Треперещата му лява ръка стискаше двуостър дълъг нож – по-къса версия на рицарски меч.
– Катерина – повтори удивен той. – За Бога, без малко да ви убия!
Пусна ножа върху леглото.
Думите ми се изляха на тоскански – родния ни език.
– Козимо, необходимо ли е да обяснявам защо съм тук? – Той, все още изумен, не отговори. – Ще ви арестуват преди изгрев-слънце – добавих.
Сведе глава и се втренчи в килима, сякаш съдържаше неизразимо важно послание. Устата му се раздвижи, ала не намери подходящите думи.
– Ще ви потрябвам – рече най-сетне.
– Останете ли, ще навредите и на двама ни. Какво ще се случи с мен, ако ви хвърлят в тъмницата? Или ви изгорят жив?
Погледна ме и за пръв път не успя да отговори.
Бръкнах в джоба, пришит под диплите на полите ми и извадих кадифена кесия, по-тежка от предишната.