Катерина де Медичи [bg]
- Автор: Калогридис Джинн
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: ЕМАС
- ISBN: 9789543572892
- Переводчик: Емилия Карастойчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:
– Вземете! На улицата ви чака кон. Не казвайте на никого къде отивате.
Протегна ръка. Отпуснах пръсти, решила, че ще посегне към кесията. Той обаче я остави да падне на пода, улови ръката ми и ме придърпа към себе си.
– Катерина – прошепна в ухото ми. – Мислите се за зла. Знайте, че сте по-добра от всички тях. Само най-силното, най-любящото сърце е готово да застане очи в очи с мрака в името на онези, които обича.
– Значи с вас сме сродни души. – Повдигнах се на пръсти, целунах осеяната му с белези буза и с изумление усетих, че е мека и топла.
Той погали лицето ми с върховете на пръстите си.
– Ще се срещнем отново – отрони. – Скоро, твърде скоро.
Наведе се да вземе кесията. Обърнах се и не погледнах назад.
Старицата приближи със свещта и аз спуснах воала пред лицето си, за да не види сълзите ми.
Дори да забеляза изчезването на Руджиери, Анри не каза нищо. Изпитваше облекчение, подозирам, че не се е наложило да наблюдавам как изправят магьосника пред Инквизицията.
След като се погрижи да омъжи племенницата си за дофина, Франсоа дьо Гиз се върна на северния фронт и завзе град Тионвил от крал Филип. Братовчед ми Пиеро яздел редом с него и паднал по време на атаката с гръд, разкъсана от оловна сачма. Покосен от аркебуза, той лежал в ръцете на Гиз и кръвта му изтичала. Благочестив католик както винаги, херцогът го подтикнал да се помоли на Иисус да го приеме в рая.
– Иисус ли? – отвърнал сприхаво Пиеро. – Какъв Иисус? Не се опитвай да ме вкарваш в правата вяра в последния момент. Отивам там, където отиват всички издъхнали.
Плаках, докато Гиз, покрусен от ереста на Пиеро, разказваше историята за смъртта на скъпия ми братовчед. В онзи миг почувствах, че губя всички, които обичам – леля Клариса, Пиеро; дори Руджиери бе изчезнал безследно.
Победата обаче донесе и добри новини. Опечален от загубата на съпругата си, кралица Мария Тюдор – чиито усилия да възроди католицизма в Англия бяха тутакси опропастени от наследилата я полусестра Елизабет – и обезсилен финансово от постоянните войни, крал Филип Испански най-сетне бе готов да сключи мир. Анри се обнадежди, защото изгаряше от нетърпение да освободи стария си ментор Монморанси от испанската тъмница.
Филип предложи следното – ако Анри се съгласи да не подема повече войни за италиански земи, Франция ще задържи Кале и другите верни градове, а Монморанси ще се върне у дома. За да скрепи договора, тринайсетгодишната ни дъщеря Елизабет щеше да се омъжи за Филип. След няколко месеца протакане съпругът ми прие условията.
Ликувах, че най-могъщият ни враг ще ни стане приятел и всички поводи за война са премахнати – понеже Негово Величество, крал Анри II, бе навлязъл в четирийсетата си година.
Трийсет и първа глава
Сватбената церемония на Елизабет се състоя на двайсет и първи юни 1559 в катедралата "Нотр Дам". Крал Филип предпочете да не присъства. "Испанските крале", написа той на съпруга ми, "не отиват при съпругите си; съпругите им идват при тях". Изпрати пълномощник – суровия и застарял херцог на Алба Фернандо Алварес де Толедо. Дон Фернандо и свитата му пристигнаха без фанфари и в скромно черно облекло. Анри се обиди, ала посланикът го убеди, че испанските обичаи са такива.
Любезно пренебрегнахме аскетизма на испанците и организирахме церемония, която не отстъпваше по разточителство на венчавката на дофина и Мария, кралицата на Шотландия. Отредихме почетно място в шествието на главния съветник Монморанси – побелял, вдървен от възрастта и изпит от пленничеството, но грейнал от радост, че е у дома и близо до краля.
През първата брачна нощ съблякох притеснената си дъщеря с помощта на придворните дами. Тя легна върху голямото легло и аз покрих голото ѝ тяло с индиговите копринени завивки. Оттеглих се в преддверието с дамите. На излизане се разминахме с херцога на Алба, дон Фернандо, облечен в черна туника. Навитият крачол над гамашите му разкриваше тънък бял пищял.
Кралят се появи да наблюдава древния ритуал – как дон Фернандо ляга до дъщеря ни и потърква голия си крак в нейния; после става и излиза от стаята. От този момент нататък бракът между Елизабет и крал Филип се смяташе за законно консумиран.
Празненствата продължиха цяла седмица – паради и спектакли, пиршества и балове с маски. През цялото време съпругът ми и Монморанси бяха неразделни. Накрая започнаха турнирите. За да подготвят арените, работниците извадиха паветата по улица "Сент-Антоан" пред "Турней" – замък в сърцето на града. От двете страни на улицата се издигаха предназначените за благородниците дървени трибуни, украсени със знамена с кралските гербове на Испания и Франция.