Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Исторические любовные романы » Катерина де Медичи [bg]
Катерина де Медичи [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Катерина де Медичи [bg]

Электронная книга - «Катерина де Медичи [bg]». Краткое содержание книги:

Вартоломеева нощ, хороскопи и магии, отрови и смърт – името Катерина де Медичи се е.превърнало в символ на насилие и смърт. Другото лице на тази жена, разкривана винаги на фона ма жестоки събития, е оставало в сянката на очарованието от страшното, тайнственото и скандалното. А според изследователите Катерина де Медичи е най-умният и най-способен владетел, които е имала Франция. 14-годишната Катерина, без благородническо потекло, но единствена наследница на банкерски род и племенница на папата, не е нито възмутена, нито дори изненадана, когато научава, че вече е обещана за жена на напълно непознат мъж. Така са се женили и се женят всички в нейния род. Без да изпитва любов, но и без да очаква любов, тя става съпруга на херцога на Орлеан Анри, втори син на френския крал. В разгулния френски двор никой не обръща внимание на невзрачната, слабичка италианка и тя – ненаблюдавана от никого – се отдава на своята страст – астрологията, свързва се с магове, учи астрономия и математика. А в нея зрее жената, зрее и любовта към съпруга, когото постепенно опознава, за да се превърне в бурна, но несподелена страст. След неочакваната смърт на престолонаследника Анри Орлеански заема неговото място. Катерина ще бъде кралица на Франция, но какво я топли това, щом любимият мъж дели постеля с друга, щом още не е родила ни едно дете и щом звездите вещаят злощастие. Единственият ѝ изход да промени съдбата е да подири помощ при Дявола...
1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 181
Перейти на страницу:

– Вземете! На улицата ви чака кон. Не казвайте на никого къде отивате.

Протегна ръка. Отпуснах пръсти, решила, че ще посегне към кесията. Той обаче я остави да падне на пода, улови ръката ми и ме придърпа към себе си.

– Катерина – прошепна в ухото ми. – Мислите се за зла. Знайте, че сте по-добра от всички тях. Само най-силното, най-любящото сърце е готово да застане очи в очи с мрака в името на онези, които обича.

– Значи с вас сме сродни души. – Повдигнах се на пръсти, целунах осеяната му с белези буза и с изумление усетих, че е мека и топла.

Той погали лицето ми с върховете на пръстите си.

– Ще се срещнем отново – отрони. – Скоро, твърде скоро.

Наведе се да вземе кесията. Обърнах се и не погледнах назад.

Старицата приближи със свещта и аз спуснах воала пред лицето си, за да не види сълзите ми.

Дори да забеляза изчезването на Руджиери, Анри не каза нищо. Изпитваше облекчение, подозирам, че не се е наложило да наблюдавам как изправят магьосника пред Инквизицията.

След като се погрижи да омъжи племенницата си за дофина, Франсоа дьо Гиз се върна на северния фронт и завзе град Тионвил от крал Филип. Братовчед ми Пиеро яздел редом с него и паднал по време на атаката с гръд, разкъсана от оловна сачма. Покосен от аркебуза, той лежал в ръцете на Гиз и кръвта му изтичала. Благочестив католик както винаги, херцогът го подтикнал да се помоли на Иисус да го приеме в рая.

– Иисус ли? – отвърнал сприхаво Пиеро. – Какъв Иисус? Не се опитвай да ме вкарваш в правата вяра в последния момент. Отивам там, където отиват всички издъхнали.

Плаках, докато Гиз, покрусен от ереста на Пиеро, разказваше историята за смъртта на скъпия ми братовчед. В онзи миг почувствах, че губя всички, които обичам – леля Клариса, Пиеро; дори Руджиери бе изчезнал безследно.

Победата обаче донесе и добри новини. Опечален от загубата на съпругата си, кралица Мария Тюдор – чиито усилия да възроди католицизма в Англия бяха тутакси опропастени от наследилата я полусестра Елизабет – и обезсилен финансово от постоянните войни, крал Филип Испански най-сетне бе готов да сключи мир. Анри се обнадежди, защото изгаряше от нетърпение да освободи стария си ментор Монморанси от испанската тъмница.

Филип предложи следното – ако Анри се съгласи да не подема повече войни за италиански земи, Франция ще задържи Кале и другите верни градове, а Монморанси ще се върне у дома. За да скрепи договора, тринайсетгодишната ни дъщеря Елизабет щеше да се омъжи за Филип. След няколко месеца протакане съпругът ми прие условията.

Ликувах, че най-могъщият ни враг ще ни стане приятел и всички поводи за война са премахнати – понеже Негово Величество, крал Анри II, бе навлязъл в четирийсетата си година.

Трийсет и първа глава

Сватбената церемония на Елизабет се състоя на двайсет и първи юни 1559 в катедралата "Нотр Дам". Крал Филип предпочете да не присъства. "Испанските крале", написа той на съпруга ми, "не отиват при съпругите си; съпругите им идват при тях". Изпрати пълномощник – суровия и застарял херцог на Алба Фернандо Алварес де Толедо. Дон Фернандо и свитата му пристигнаха без фанфари и в скромно черно облекло. Анри се обиди, ала посланикът го убеди, че испанските обичаи са такива.

Любезно пренебрегнахме аскетизма на испанците и организирахме церемония, която не отстъпваше по разточителство на венчавката на дофина и Мария, кралицата на Шотландия. Отредихме почетно място в шествието на главния съветник Монморанси – побелял, вдървен от възрастта и изпит от пленничеството, но грейнал от радост, че е у дома и близо до краля.

През първата брачна нощ съблякох притеснената си дъщеря с помощта на придворните дами. Тя легна върху голямото легло и аз покрих голото ѝ тяло с индиговите копринени завивки. Оттеглих се в преддверието с дамите. На излизане се разминахме с херцога на Алба, дон Фернандо, облечен в черна туника. Навитият крачол над гамашите му разкриваше тънък бял пищял.

Кралят се появи да наблюдава древния ритуал – как дон Фернандо ляга до дъщеря ни и потърква голия си крак в нейния; после става и излиза от стаята. От този момент нататък бракът между Елизабет и крал Филип се смяташе за законно консумиран.

Празненствата продължиха цяла седмица – паради и спектакли, пиршества и балове с маски. През цялото време съпругът ми и Монморанси бяха неразделни. Накрая започнаха турнирите. За да подготвят арените, работниците извадиха паветата по улица "Сент-Антоан" пред "Турней" – замък в сърцето на града. От двете страни на улицата се издигаха предназначените за благородниците дървени трибуни, украсени със знамена с кралските гербове на Испания и Франция.

1 ... 111 112 113 114 115 116 117 118 119 ... 181
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)