Двор от крила и разруха
- Автор: Маас Сара Дж.
- Серия: Двор от рози и бодли #3
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Двор от крила и разруха». Краткое содержание книги:
Но аз самата не виждах, нито чувах, нито пък усещах дори следа от силата в Неста. А и никой не искаше да ми обясни какво точно се пробваха да събудят в нея.
Ново движение пред къщата привлече вниманието ни с Мор и видяхме, че Рис и Касиан влизат през ниската входна порта. Връщаха се от среща с командирите на Мраконосците, които вече се подготвяха за война. Поне това бяхме уредили вчера.
И двамата мигновено ни забелязаха на прозореца. И спряха на място.
Не влизайте — предупредих Рис по връзката ни. — Люсиен се мъчи да усети какво й има на Илейн. През връзката.
Рис предаде думите ми на Касиан, който килна глава — вероятно също като Неста, — за да види какво се случва зад нас.
Рис попита дяволито:
А Илейн знае ли?
Поканихме я на чай. И ще го изпием на спокойствие.
Рис отново предаде на Касиан, който прихна в смях, завъртя се и пое обратно към улицата. Рис остана, пъхвайки ръце в джобовете си.
Отива да изпие нещо. Май ще му правя компания. Кога мога да се върна без опасност за живота си?
Показах му среден пръст през прозореца.
Ама че голям, силен илириански воин!
Илирианските воини знаят кога е разумно да влизат в бой и кога да стоят настрани. Точно в момента Неста следи всичко като ястреб, а вие двете кръжите наоколо като лешояди… Знам кой ще си тръгне жив от боя.
Пак му показах онзи пръст, а Мор, разгадала същността на разговора ни, последва примера ми. Рис се засмя тихо и изпълни театрален поклон.
Великите господари изпратиха отговори — казах му, докато вървеше към улицата. — Дворовете на Деня, Зората и Зимата ще дойдат.
Знам — отвърна той. — Току-що получих вест от Кресеида, че Таркуин още обмисля отговора си.
По-добре от нищо.
Рис ми се усмихна през рамо.
Приятен чай, госпожо опекун!
Да ти кажа, и на мен ми трябваше опекун покрай теб.
В тази къща имаше цели четирима.
Усмихнах се, а той достигна ниската входна порта, където Касиан го чакаше, използвайки момента да разпери крила. Шепата деца наоколо ги зяпаха с удивление.
— Съсредоточи се! — изсъска Амрен от другата стая.
Масата в трапезарията се разтърси.
Звукът като че ли стресна Илейн и тя побърза да остави чашата. Изправи се и Люсиен веднага скочи на крака.
— Съжалявам — избръщолеви той.
— Какво… какво беше това?
Мор сложи ръка на коляното ми, усетила, че и аз се каня да стана.
— Аз… подръпнах връзката.
Амрен се озъби от другата стая:
— Недей да… опърничаво момиче.
В следващия момент Неста се озова на прага.
— Какво й стори?
Думите й бяха остри като бръсначи.
Люсиен надникна към нея, после и към мен. По челюстта му подскачаше нервен мускул.
— Нищо — отговори и пак се обърна към другарката си. — Съжалявам… ако съм те уплашил.
Илейн запристъпва бавно към Неста, която доближаваше точката на кипене.
— Беше… странно — пророни малката ми сестра. — Сякаш дръпна нишка, вързана за някое от ребрата ми.
Люсиен разпери длани към нея.
— Съжалявам.
Илейн впери дълъг поглед в него. Накрая очите й помътняха, тя поклати глава, примигна два пъти и каза на Неста:
— Два гарвана летят насам; единият е бял, другият — черен.
Неста умело прикри съкрушението си. Страха.
— Имаш ли нужда от нещо, Илейн?
Само с нея използваше такъв глас.
Илейн поклати глава още веднъж.
— Слънце.
Неста ми стрелна кръвнишки поглед и поведе сестра ни надолу по коридора към слънчевата градина в задната част на къщата.
Люсиен изчака стъклената врата да се отвори и затвори, преди да въздъхне дълбоко.
— Има връзка, истинска нишка — промълви, но повече на себе си, отколкото на нас.
— И? — подкани го Мор.
Люсиен прокара и двете си ръце през дългата си червеникава коса. Кожата му беше доста по-тъмна от тази на Ерис — наситено златистокафяво.
— И достигнах края й откъм Илейн, когато тя се уплаши и избяга.
— Долови ли нещо?
— Не, нямах време. Почувствах нея, но…
Бузите му поруменяха. Явно беше почувствал нещо, различно от онова, което търсехме. Макар че и ние самите не знаехме какво бе то.