Ханибал - врагът на Рим
- Автор: Кейн Бен
- Серия: Ханибал #1
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546559074
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Ханибал - врагът на Рим». Краткое содержание книги:
Фабриций се ухили. Новината беше плъзнала навсякъде.
— Казват, че войската му прекосила Родан и се установила на лагер на източния бряг.
— Точно така. — Публий погледна масилиеца. — Клеарх?
— Откакто дойде вестта, че Ханибал е в Галия, патрулираме дълбоко във вътрешността с малки подвижни конни отряди. Един от тях забеляза картагенците преди около две седмици и ги следва до западния бряг на реката. Дотам има цял ден езда.
Сърцето на Фабриций се разтуптя силно. Значи слуховете наистина бяха верни.
— А числеността им?
— Може би петдесет хиляди общо. Близо една четвърт конница.
Фабриций вдигна вежди. Тази войска беше по-голяма от всичко, срещу което се беше изправял в Сицилия.
Публий забеляза реакцията му.
— Аз също се изненадах. Ханибал възнамерява да атакува Италия. Фортуна наистина прояви щедрост да ни предупреди за намеренията му, преди да ги е осъществил. Продължавай, Клеарх.
— За няколко дни се установяват на лагер до реката, строят салове и лодки и несъмнено смятат да използват тактиката си срещу волките, враждебните местни на източния бряг. Резултатът е невероятен. Ханибал изпраща нагоре по течението отряд, който прекосява незабелязано реката и атакува местните в гръб. — Клеарх направи кръг с палеца и показалеца си. — Премазали ги с лекота. Оттогава почти цялата войска се е прехвърлила през реката. Само слоновете остават на другия бряг.
— Представи си ако бяхме пристигнали седмица по-рано и бяхме на място по време на прекосяването. Войната вече щеше да е свършила! — извика Публий. Изражението му стана коварно. — Но може би все още имаме шанс да го направим, нали, Клеарх?
— Точно така. Прехвърлянето на слоновете през реката ще отнеме най-малко два или три дни. Може би повече. Няколко опита вече са се провалили.
— Отлично. А сега се нуждая от някой, който да огледа картагенската армия. Римски офицер. — Публий погледна Клеарх. — Не че искам да омаловажа масилските ни съюзници по някакъв начин.
— Изобщо не си ме обидил — отвърна Клеарх и вдигна ръце.
— Естествено, други също поискаха задачата, но реших, че тя е най-подходяща за ветеран. Човек, който знае как да запази хладнокръвие. И се сетих за теб. — Публий погледна Фабриций. — Е?
Дишането на Фабриций се ускори. Дали Флак бе поискал задачата и му е било отказано? Това можеше да обясни киселата му физиономия.
— Разбира се, че ще се заема, консуле.
Публий се усмихна.
— Бързината е от първостепенно значение. Ако тръгнеш веднага, можеш да се върнеш до утре вечер. Най-късно вдругиден. Искам добра преценка на числеността им и на какви части са разделени.
Фабриций нямаше как да не приеме подобно предизвикателство.
— Ще направя всичко по силите си.
— С колко хора разполагаш?
— Двеста и петдесет.
— Вземи всичките. Клеарх ще те води. — Публий погледна масилиеца. — Твоят отряд от колко души е?
— Двеста ездачи. Всичките са опитни воини.
— Би трябвало да е достатъчно. — Публий се обърна отново към Фабриций. — Ти поемаш командването. Избягвай контакт с противника. Върни се възможно по-скоро. Аз междувременно ще подготвя армията за марш.
— Да, консуле. — Фабриций отдаде чест. Клеарх също.
Оставиха консула наведен над картата.
След по-малко от час Фабриций изведе десетте турми — кавалерийски отделения — под свое командване от лагера и пое към северната порта на Масилия. Жалко, че не беше имал време да попълни редиците им след загубите през неотдавнашната кампания. Все пак беше сравнително доволен от конниците си, които се бяха сражавали добре през лятото. Хората му бяха от конническото съсловие и повечето бяха облечени в елинистичен стил като него. Носеха беотийски шлемове и бели туники с пурпурна ивица, минаваща диагонално от рамото до долния подгъв. Повечето бяха със здрави кожени ботуши, които напълно обгръщаха краката. Всички бяха въоръжени с копия за мушкане и кръгли щитове от волска кожа. Малцина имаха мечове. Тежкото кавалерийско наметало сагум, което имаше всеки и го използваше при лошо време, беше навито на руло и вързано зад постелката за яхване4.
Срещнаха Клеарх и хората му пред градските стени. Масилските конници не бяха редовни войници и всички бяха облечени различно. Със своите шлемове, копия и малки щитове обаче те не се различаваха особено от римските кавалеристи. Фабриций остана удовлетворен от спокойствието на Клеарх и от начина, по който хората му изпълняваха заповеди. Ако се стигнеше до битка, те най-вероятно щяха да се представят добре.
4
През Античността не са били използвани седло и стремена, които проникват в Европа по-късно от Азия — Б.пр.