Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Да освободим иновацията
Съвършената иновация с отворен код е онази, създадена от самите потребители. Ерик фон Хипел от Масачузетския технологичен институт твърди, че свободната иновация от потребителя е пренебрегван сектор в икономиката, а предположението, че иновацията се движи от производителя, е подвеждащо. Той изчислява, че десетки милиони потребители всяка година харчат десетки милиарди долари за разработването или модифицирането на продукти за собствена употреба. Повечето се занимават с това през свободното си време и споделят работата си безплатно с другите. Той дава примера с „Найтскаут“, технология за следене на кръвната захар при диабетици чрез интернет. „Найтскаут“ е рожба на няколко родители на деца с диабет. Компанията „Декском“ разработила сензорите, които записват нивата на кръвната захар от лепенки по кожата и ги показват на пейджър. През 2013 г. Джон Костик, софтуерен инженер за супермаркети от Ливония, Ню Йорк, се притеснявал как да следи нивата на глюкоза на малкия му син, докато той бил на училище, и хакнал устройството, за да вижда кръвната захар на детето през интернет, а после споделил изходния код с други чрез социалните медии. Един от виделите го бил Лейн Десбъро, инженер от Северна Калифорния, чийто син също имал диабет, и създал домашна система за показване на нивата на кръвната захар. Кръстил я „Найтскаут“. Тя пък била видяна от Джейсън Адамс, молекулярен биолог от Южна Калифорния. Неговото дете също имало диабет и той създал и „Фейсбук“ група за родители със системата „Найтскаут“. Единствено опасенията заради регулациите и интелектуалната собственост ги накарали да публикуват отворения код не толкова рано, колкото искали. Никой не търсел печалба. Последното прераждане на тази тенденция е изкуствен панкреас за диабетици със соф-туер с отворен код, създаден и развит от самите пациенти.
Възможностите за свободни иновации нарастват с падането на цената на програмите за компютърен дизайн и комуникации и хората могат да правят в домовете си онова, което някога е изисквало корпоративна лаборатория. Без да се тормозят от съмнения дали дадена иновация ще е печеливша, свободните иноватори могат да проучват идеи, които компаниите не биха пипнали дори. Но понеже те не гонят печалба, не е задължително да се стараят да оповестят изобретенията си пред останалите и разпространението на идеите може да е по-бавно. Фон Хипел казва, че ръстът в свободните иновации не е останал незабелязан от фирмите, които днес „ровят“ из идеите на потребителите. Производителите на дъски за сърф примерно използват програми за модифициране и следят какво търсят хората, за да го включат в дизайна си.
Свободните иноватори рядко търсят патенти или авторски права, а това означава, че нямат против да споделят идеите си безплатно. Андрю Торанс, колега на Фон Хипел, смята, че според законодателството и конституцията на САЩ отделните хора имат фундаментални законни права да участват в свободната иновация, да използват иновациите си, да ги разкриват и обсъждат, тъй като има свобода на словото. Това не спира политиците да поставят нови и нови препятствия. Законът за авторското право на цифровото хилядолетие от 1998 г. е насочен срещу свободното копиране или „пиратството“, но причини жестоки странични щети, тъй като не позволява на иноваторите да работят, като хакват законно купен софтуер, посочват Торанс и Фон Хипел. Законът реално ограничава пространството за честно използване на изключенията в нарушаването на авторското право. Торанс смята, че създателите на закона очевидно не са били наясно със съществуването на свободна иновация, да не говорим какви щети може да ѝ нанесат разпоредбите.
Любопитно е, че Торанс и колегата му зоолог Лидия Хопър изтъкват, че свободната иновация от потребителите за тяхна собствена употреба е единствената, която се среща при други животни. Иначе казано, в животинския свят няма такива неща като производители и потребители.
10.
Фалшификации, измами,
увлечения и провали
„Нужни са ни големи провали, за да мръднем стрелката. Ако не го правим, значи не полагаме достатъчно усилия. Наистина трябва да се изпотиш здраво, ще се провалиш, но това е ОК.“
Джеф Безос
Фалшиви детектори за бомби
Иновациите са ни дали такива чудеса, че никак не е чудно, че понякога привличат мошеници, измамници, краткотрайни модни увлечения и неудачници, които или рекламират дадена иновация с ясното знание, че тя няма да проработи, или невинно се надяват, че ще се получи, но не успяват. Да си спомним за „Енрон“, енергийна компания, която се опита да се превърне в онлайн платформа за търговия с енергия, а после и в търговски бизнес. Тя беше наречена „Най-иновативната компания на Америка“ от списание „Форчън“, и то за шест последователни години от 1996 г. до 2001 г. В края на 2001 г. обаче тя банкрутира, след като се разкри, че прикрива загубите си с незаконно счетоводство. Акционерите загубиха над 74 милиарда долара. Ръководството на „Енрон“ упорито продължи да дава пресилени обещания за дивидентите от иновациите чак до самия край.