Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че го казваш в преносен смисъл. — Ашбъртън се усмихна криво. — Ти си войник и имаш всякакви оръжия, а аз имам само старите си пистолети Мантън. Сърце не ми дава да ги заровя.
— Преносното значение е добро. — Майкъл протегна ръка на брат си. — Достатъчно съм воювал, Стивън.
Брат му пое ръката му и я разтърси здраво. Дългите, съвършено оформени пръсти бяха абсолютно еднакви. Макар че ръкостискането беше кратко, Майкъл изпита дълбок покой. В една от най-черните нощи на живота му разцъфтя цвете на надежда.
— Дотогава има още много време, но те моля да помислиш дали не би могъл да прекараш Коледата в абатството — предложи почти плахо Стивън. — Много искам да си с нас. А тъй като си ми наследник, добре е поне от време на време да се показваш.
— Благодаря ти. Ще помисля. Не съм съвсем сигурен, че мога да изляза пред цялото семейство, но ще се опитам. — Майкъл вдигна рамене. — А що се отнася до наследника — надявам се да имаш син.
Брат му въздъхна, примирено.
— Не ми се вярва. Женен съм за Луиза от осем години, но от наследник няма и следа. Затова настоявам да се ожениш. Спомена, че имаш проблем с жена. Надявам се, че не е нищо сериозно.
Спокойствието на Майкъл отлетя.
— Преживях катастрофа, Стивън. Май и по това приличам на херцога — жените имат дяволска власт над мен. Бях уверен, че ще се оженя за дамата, но се оказа, че не съм разбрал правилно намеренията й.
— Искаш ли да ми разкажеш?
— Историята е дълга.
— Имам предостатъчно време — отвърна меко Стивън.
Майкъл изпита пламенен копнеж да разкрие тайната си, да излее сърцето си. Колко странно — брат му беше най-подходящият човек за изповедник.
Той си наля бургундско, взе чашата в леглото си и се намести удобно на възглавниците. Заговори тихо, без да поглежда към Стивън:
— Запознах се с Катрин в Брюксел, но за първи път я видях в Испания, когато лежах ранен в лазарета край Саламанка…
31
След като описа първата си среща с Катрин, Майкъл разказа за Белгия. За всеобщото уважение към нея, за настаняването в квартирата й. За сражението и как тя му бе спасила живота със собствената си кръв. Макар да не говореше за чувствата си, гласът му трепереше. Няколко пъти трябваше да спре и да отпие глътка вино, за да скрие слабостта си. Брат му слушаше внимателно, без да го прекъсва.
Разказа как Катрин го бе помолила да се представи за неин съпруг и за шока си при разкриването на измамата й. Разказа всичко, не спомена само за страха й от сексуална интимност и за краткото, изпълнено със страст «семейно» щастие, когато беше повярвал в общото им бъдеще.
— Повярвах, че се обичаме истински — заключи безизразно той, — но очевидно съм преценил неправилно чувствата й. Трябваше да си остана войник. Войната е много по-ясна и не причинява такава болка като жените.
Стивън го погледна пронизващо и отговори:
— Може би.
Усетил неодобрението му, Майкъл попита:
— Какво мислиш за чутото?
— Не е моя работа да ти се меся. Не искам да изровиш бойната брадва и да я забиеш между плешките ми.
— Говори, моля те. — Майкъл нервно зарови пръсти в косата си. — Все още не разбирам как можах да се излъжа в тази жена.
— Точно това ми направи впечатление — заговори бавно Стивън. — Аз съм наследник на херцогство и много хора ме ласкаят, за да постигнат някакви изгоди, тъй че по неволя станах добър познавач на човешката душа. В едно съм сигурен, Майкъл: основните черти на характера не се променят. Не мога да повярвам, че жената, която ти е дала толкова много, само за няколко часа се е превърнала в алчна вещица. Или сърдечността е била фалш, или… алчността.
— Не, тя наистина има добро сърце. Доказвала го е многократно и съм уверен, че не се лъжа. — В ушите му зазвуча омайващият глас на Катрин, която пееше на умиращото момче в Испания. Болката беше непоносима. — За нещастие тя е талантлива артистка.
— Може би в играта се е намесил друг фактор, за който ти нямаш представа. — Стивън потърка брадичка. — Може би внезапното заболяване на лерда е предизвикало угризения на съвестта и тя му е признала, че го е излъгала. Познавам лерда, той е един груб стар дявол. Може би й е казал, че ще й прости, ако се омъжи за братовчед си, и тя се е съгласила, за да потуши чувството за вина.
— Нима е възможно да се омъжи от чувство за вина, след като не харесва този мъж? — запита се със съмнение Майкъл. Защо тогава му бе наговорила толкова грозни неща?
— Виж, това беше само една възможност. Мога да ти изброя още няколко. Когато не разбираш поведението на дадена личност, постарай се да си изясниш мотивите й. — Стивън въздъхна. — Не изключвам дамата наистина да е алчна и безсъвестна. Може би не трябваше да се намесвам. Никога не съм я виждал и няма как да си съставя мнение. — Той се изправи. — Време е да си вървя. Ще дойдеш ли за малко в абатството? Много ще се радвам.