Защото вярваш в любовта
- Автор: Патни Мэри Джо
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Издателство «Ирис»
- ISBN: 954-455-044-5
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Защото вярваш в любовта». Краткое содержание книги:
Прошката беше толкова сладка. Той си припомни реакцията й в обятията му, когато откри страстта. Или и това беше лъжа? Наистина ли се е страхувала до смърт от секса или беше изиграла това представление, за да го накара да се чувства мъжествен и великодушен? Не можеше да бъде сигурен. Може би тя беше съвършена артистка и бе изиграла тази сцена на страх и сълзи, за да постигне желаното. Дори сега, след всичко, което беше хвърлила в лицето му, тя беше като треска в кръвта му…
Пак кръв. О, господи, Катрин!
Тя бе спасила живота му. Защото имаше добро сърце — или защото смяташе, че синът на един херцог ще й се отплати богато? Така нареченият син на херцог. Макар че уж не се интересуваше от произхода му, разкритието, че е незаконен син, сигурно е било решаващо. Нали му го намекна? През целия си живот се беше борил да бъде най-добрият и все не успяваше.
Никога ли нямаше да го постигне?
В тъмните часове след полунощ той продължи пътя си с горчивото прозрение, че всъщност не е изненадан от случилото се. Шокиран, да, толкова наранен, че не намираше думи, но не изненадан. Знаеше си, че Катрин е твърде прекрасна, за да бъде истинска. Тропотът на конските копита подхождаше на думите, които биеха в мозъка му тя не е за теб. Никога няма да намериш любовта.
Ти не си Свети Майкъл. Бориш се с въображаеми дракони.
Майкъл продължи пътя си през цялата нощ. Макар че не напрягаше коня си, на зазоряване животното беше изтощено и куцаше. Затова спря на една пощенска станция и замени коня и шепа злато за нов, за да продължи. Въпреки това болката не изчезваше. Още по-мъчителни бяха самообвиненията.
Някога вярваше, че има семейство, макар и незадоволяващо. Оказа се лъжа. Големите любовни приключения на живота му се оказаха измамни. Единственото ценно нещо бяха приятелите му. Оттук нататък щеше да вярва само на тях и да погребе всяка надежда за любов.
Късно следобед, след като бе прекарал двадесет и четири часа на седлото, той забеляза, че местността е позната. Наближаваше Грийт Ашбъртън. Семейното имение на Кениън беше само на три мили.
Дали да иде в къщата? Може би слугите бяха получили заповед да не го пускат? Или щяха да му разрешат да пренощува, за да запазят семейното име от любопитни очи и уши? Но той щеше по-скоро да слезе в ада, отколкото да потърси убежище под покрива на Ашбъртън.
Всъщност той беше вече в ада.
Време беше да реши дали да тръгне на север и да се прибере в дома си в Уелс или да препусне към Лондон. Освен това беше време отново да смени коня си. Бедното животно щеше скоро да рухне.
Той също имаше нужда от почивка. Макар че му напомняше болезнено за извънбрачния произход, градът му вдъхваше странно чувство за сигурност и уют. Спря пред най-добрата гостилница, наречена «Червения лъв». След като предаде коня си на ратая и изслуша обвиненията му, че е измъчил до смърт бедното животно, Майкъл взе чантите си и тръгна към салона.
Повечето гостилничари щяха да подслонят един толкова мръсен и мрачен пътник в някоя таванска стаичка, но Барлоу веднага го позна.
— Лорд Майкъл, за мен е чест! В абатството ли отивате?
— Не — отговори кратко Майкъл. — Трябва ми стая за тази нощ.
Барлоу го измери с любопитен поглед, но отговори учтиво:
— Както желаете, милорд. Искате ли баня и собствен салон?
— Само легло.
Гостилничарят го отведе в най-добрата стая и многократно попита за нуждите му. Майкъл го отпрати, завъртя ключа, изпи чаша вода от каната и се хвърли по корем на леглото, без да се съблече.
Изтощението беше благословено състояние. Много скоро пътникът потъна в дълбок, мъртвешки сън.
Гръмотевици. Стрелба. Майкъл скочи като ужилен. Примигна изтощено, не осъзнавайки къде се намира.
Шумът продължаваше. Не беше стрелба. Някой чукаше по вратата.
— Майкъл, аз съм, Стивън — извика заповеднически глас. — Пусни ме да вляза.
По дяволите, новият дук Ашбъртън! Бившият му брат.
— Върви си — отговори рязко Майкъл. — Искам да спя.
Чукането престана и Майкъл се обърна по гръб. Небето беше обсипано със звезди. Явно беше спал само няколко часа. Всяко мускулче го болеше, освен това умираше от жажда, но нямаше сили да стане. Затвори очи с надеждата да заспи отново.
В ключалката изскърца ключ, вратата се отвори и в стаята влезе едър мъж със свещник в ръка. Майкъл затвори очи и закри лицето си с ръце.