Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Защо не оставих Снейп да те убие? — отчаяно викна Хари.
— Хари — побърза да се намеси Лупин, — нима не разбираш? През цялото време мислехме, че Сириус е предал родителите ти, а Питър го е разобличил. В действителност е станало точно обратното, не разбираш ли? Питър е изменил на майка ти и баща ти… А Сириус е разкрил предателството му.
— НЕ Е ВЯРНО! — с всичка сила извика Хари, — ТОЙ Е БИЛ ТЕХНИЯТ ПАЗИТЕЛ НА ТАЙНАТА! ТОЙ ПРИЗНА ПРЕДИ ВИЕ ДА ДОЙДЕТЕ… САМ ПРИЗНА, ЧЕ ГИ Е УБИЛ!
Хари сочеше към Блек, който бавно взе да клати глава и хлътналите му очи изведнъж светнаха особено.
— Хари… все едно, че аз ги убих — изрече с мъка. — Аз убедих Лили и Джеймс да се обърнат към Питър в последния момент, убедих ги да вземат него за Пазител на тайната… Виновен съм, знам… Нощта, в която умряха, аз бях решил да проверя Питър, за да се убедя, че наистина е верен, но като пристигнах в скривалището му, него го нямаше там. Нямаше и следа от някаква съпротива. Започнах да се съмнявам. Уплаших се. Веднага се спуснах към дома на твоите родители. И когато видях къщата им срутена и телата им… осъзнах, че това е дело на Питър. Но вината е моя.
Гласът му се задави. Той се извърна.
— Достатъчно — каза Лупин със стоманена нотка в гласа, която Хари не бе чувал досега. — Има един сигурен начин да разберем какво всъщност се е случило. — Рон, дай ми този плъх.
— Какво ще правите с него, ако ви го дам? — недоверчиво попита Рон.
— Ще го накарам да се покаже — отвърна Лупин. — Ако наистина е плъх, няма да пострада.
Рон се поколеба, но в края на краищата подаде Скабърс и Лупин го хвана. Скабърс започна да цвърчи, да се гърчи и мята, а малките му очи сякаш щяха да изхвръкнат.
— Готов ли си, Сириус? — попита Лупин.
Блек вече бе взел магическата пръчка на Снейп от кревата. Той се приближи до Лупин и борещия се плъх, а влажните му очи направо святкаха.
— Заедно ли? — попита той.
— Да — отвърна Лупин, като хвана здраво Скабърс в едната си ръка и пръчката в другата. — Ще броя до три. Едно… две… ТРИ!
Синьо-бяла мълния светна между двете пръчки, за миг малкото черно тяло на Скабърс увисна във въздуха, мятайки се яростно… Рон изкрещя… Плъхът падна и се удари в пода… Изскочи още една ослепителна светкавица и после…
Все едно, че гледаха на бързо въртяща се лента как расте дърво. От пода се подаде глава, изникнаха крайници, и в следващия момент на мястото на Скабърс стоеше мъж, който кършеше ръце. Крукшанкс съскаше и ръмжеше от кревата с щръкнала по гърба си козина.
Мъжът бе нисък, не по-висок от Хари и Хърмаяни. Тънката му безцветна коса бе разрошена и на темето му имаше голямо плешиво петно. Изглеждаше някак смален както закръглен човек, загубил рязко голяма част от теглото си. Кожата му бе суха и сбръчкана, каквато бе козината на Скабърс, а заостреният му нос и малките му воднисти очи напомняха за плъха. Той огледа всички, дишайки учестено. Хари забеляза как погледът му се стрелна към вратата.
— Е, здрасти, Питър — съвсем естествено каза Лупин, сякаш нямаше нищо чудно в това един плъх да се появи в човешки образ сред стари приятели от училище. — Май отдавна не сме се виждали.
— С-сириус… Р-ремус… — Дори гласът на Петигрю бе като цвърчене, а очите му продължаваха да се стрелкат към вратата. — Приятели… моите стари приятели…
Блек вдигна ръката си с пръчката, но Лупин го хвана за китката, погледна го предупредително и се обърна към Петигрю с ведър и спокоен глас:
— Тъкмо си приказвахме, Питър, за онова, което стана през ноща, когато умряха Лили и Джеймс. Сигурно си пропуснал някои подробности, докато цвърчеше на кревата.
— Ремус… — едва си пое дъх Петигрю и Хари забеляза как от подпухналото му лице избиха капки пот, — ти не му вярваш, нали… Той се опита да ме убие, Ремус…
— И аз така чух — отвърна Лупин хладно. — Сега искам да си доизясня някои неща с теб, Питър, ако може…
— Дошъл е пак да се опита да ме убие! — внезапно изкрещя Петигрю, сочейки Блек и Хари забеляза, че го прави със средния си пръст, защото нямаше показалец. — Той уби Лили и Джеймс, а сега иска и мен да убие. Трябва да ми помогнеш, Ремус…
Лицето на Блек съвсем заприлича на череп, докато гледаше Петигрю с бездънните си очи.
— Никой няма да се опитва да те убие, докато не изясним някои неща — каза му Лупин.
— Какво има да изясняваме? — почти пищеше Петигрю, оглеждайки се като диво животно наоколо. Очите му се местеха между закованите прозорци и единствената врата. — Знаех си, че ме преследва! Знаех си, че ще се върне! Очаквах го дванайсет години!