Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Ако си бил по-добър като плъх, отколкото като човек, няма какво да се хвалиш, Питър — остро го прекъсна Блек.
Рон, пребледнял още повече от болка, изтръгна счупения си крак от хватката на Петигрю, който се извъртя, все още на колене, залитна напред и се вкопчи в края на наметалото на Хърмаяни.
— Мило момиче… умно момиче… ти… ти нали няма да позволиш… Помогни ми…
Хърмаяни дръпна наметалото и ужасена отстъпи към стената.
Петигрю коленичи, неистово разтреперан, и бавно обърна глава към Хари.
— Хари… Хари… толкова приличаш на баща си… точно като него…
— КАК СМЕЕШ ДА ГОВОРИШ НА ХАРИ?! — ревна Блек. — КАК СМЕЕШ ДА ГО ГЛЕДАШ В ОЧИТЕ… КАК СМЕЕШ ДА СПОМЕНАВАШ ДЖЕЙМС ПРЕД НЕГО?!
— Хари… — зашепна Петигрю, влачейки се към него с протегнати ръце. — Хари, Джеймс не би желал да ме убият… Той би разбрал, Хари… Той би проявил милост…
Блек и Лупин едновременно пристъпиха, хванаха Петигрю за раменете и го хвърлиха на пода. Той остана там, потръпвайки от ужас, вперил очи в тях.
— Ти продаде Лили и Джеймс на Волдемор — рече Блек, който също вече трепереше. — Отричаш ли това?
Петигрю избухна в сълзи. Представляваше ужасна гледка. Приличаше на оплешивяващо бебе гигант, свито на пода от страх.
— Сириус… Сириус, какво можех да сторя? Черният лорд… ти не знаеш… Той има оръжия, каквито не можеш да си представиш… Бях уплашен, Сириус… Никога не съм бил силен като теб, Ремус и Джеймс. Никога не съм искал да стане така… Онзи-който-не-бива-да-се-назовава ме принуди…
— НЕ ЛЪЖИ! — изкрещя Блек. — ТИ СИ МУ ПРЕДАВАЛ ИНФОРМАЦИЯ ЦЯЛА ГОДИНА, ПРЕДИ ЛИЛИ И ДЖЕЙМС ДА УМРАТ! ТИ СИ БИЛ НЕГОВ ДОНОСНИК!
— Той… имаше власт върху всичко! — задъхваше се Петигрю. — К-какво щях да спечеля, ако му бях отказал?
— Какво можеше да спечелим, като се борим с най-злия магьосник, съществувал някога? — почти повтори въпроса Блек със страховит израз на лицето. — Само да спасим живота на невинни хора, Питър!
— Ти не разбираш! — подсмърчаше Петигрю. — Той щеше да ме убие, Сириус!
— ТОГАВА ТРЯБВАШЕ ДА УМРЕШ! — изрева Блек. — ПО-ДОБРЕ ДА УМРЕШ, ОТКОЛКОТО ДА ПРЕДАДЕШ ПРИЯТЕЛИТЕ СИ! ТАКА БИХМЕ ПОСТЪПИЛИ НИЕ ЗАРАДИ ТЕБ!
Блек и Лупин застанаха рамо до рамо с вдигнати пръчки.
— Трябваше още тогава да разбереш — започна тихо Лупин, — че ако Волдемор не те бе убил, ние щяхме да го направим. Сбогом, Питър!
Хърмаяни покри лице с ръцете си и се обърна към стената.
— НЕ! — изкрещя Хари, втурна се напред и застана пред Петигрю с лице към пръчките. — Как така ще го убивате?! — задъхваше се той. — Не бива.
Блек и Лупин останаха като потресени.
— Хари, този жалък паразит тук е причина ти да нямаш родители — сърдито рече Блек. — Този мазник би гледал и теб как умираш, без да му мигне окото. Нали го чу? Вонящата му кожа му е по-скъпа, отколкото цялото ти семейство.
— Знам — дишаше тежко Хари. — Ще го заведем в замъка и ще го предадем на дименторите. Нека да отиде в Азкабан… Не го убивайте сега.
— Хари! — викна Петигрю и обгърна коленете му. — Ти… благодаря ти… дори не заслужавам това… Благодаря ти!…
— Пусни ме! — Хари плю и ритна с отвращение ръцете на Петигрю. — Не го правя заради теб. Правя го, защото предполагам, че моят баща не би искал най-добрите му приятели да станат убийци заради теб.
Никой не помръдна, нито издаде звук, освен Петигрю, който хриптеше и притискаше гърдите си. Блек и Лупин се спогледаха и едновременно свалиха пръчките.
— Ти единствен имаш правото да решаваш, Хари — каза Блек. — Но помисли… помисли какво е сторил той…
— Тогава да върви в Азкабан! — повтори Хари. — Ако някой наистина заслужава да лежи там, това е той.
Петигрю продължаваше да хрипти зад гърба му.
— Добре тогава — каза Лупин. — Отдръпни се, Хари.
Хари се колебаеше.
— Ще го завържа — каза Лупин. — Само това, кълна се.
Хари направи крачка встрани. От пръчката на Лупин този път изскочиха тънки върви и след миг Петигрю се гърчеше на пода, вързан и със запушена уста.
— Но ако се трансфигурираш, Питър — изръмжа Блек, също насочил пръчката си към Петигрю, — тогава ще те убием. Съгласен ли си, Хари?
Хари погледна към жалкото същество на пода и кимна в знак на съгласие, така че Петигрю да го види.
— Добре тогава… — рече Лупин някак по-енергично. — Рон, не мога да лекувам счупени кости като Мадам Помфри, затова е най-добре да превържем крака ти, докато те отнесем до болничното крило.
Той бързо се приближи до Рон, наведе се, почука крака му с пръчката и каза тихо: „Ферула!“ Около крака на Рон се увиха бинтове и го привързаха към една шина. Лупин му помогна да се изправи на крака, а Рон предпазливо стъпи, без да усети болка.