Хари Потър и затворникът от Азкабан

Лицето на Лупин се бе изопнало и по гласа му личеше, че се отвращава от самия себе си.

— През цялата учебна година се борех със себе си, чудейки се дали да кажа на Дъмбълдор, че Сириус е зоомаг. Но не посмях. Защо ли? Защото съм страхливец. Това значеше да призная, че съм измамил доверието му още като ученик, че съм подвел и други със себе си… А доверието на Дъмбълдор означава всичко за мен. Той не само ме прие в „Хогуортс“ като момче, но и ме назначи тук, когато всички ме отбягваха и никъде не намирах работа заради това, което съм. Затова убеждавах сам себе си, че Сириус се е промъкнал в училището, използвайки черните магии, научени от Волдемор, и това няма нищо общо със способността му да се преобразява… Така че в известен смисъл Снейп има право да не проявява съчувствие към мен.

— Снейп ли? — остро се намеси Блек, отмествайки за първи път очи от Скабърс и го погледна. — Какво общо има Снейп с всичко това?

— И той е тук, Сириус — с въздишка каза Лупин. — Преподавател е.

Лупин се обърна към Хари, Рон и Хърмаяни.

— Професор Снейп бе наш съученик. Той беше много против назначаването ми за учител по защита срещу Черните изкуства. Цяла година убеждаваше Дъмбълдор да не ми се доверява. Той си има причини за това… Навремето Сириус му изигра номер, който едва не го уби, а и аз съм намесен в тая работа.

Блек насмешливо изръмжа.

— Заслужаваше си го — заяви с пренебрежение. — Шпионираше ни, опитваше се да разбере какво правим… Надяваше се да ни разобличи и да ни изгонят.

— Сивиръс много се интересуваше къде отивам всеки месец — продължи да разказва Лупин. — Бяхме в един и същ курс и… ъъъ… не се обичахме много. Той най-много мразеше Джеймс. Завиждаше му, предполагам, за талантливата игра на куидич… В края на краищата една вечер Снейп ме видял да прекосявам поляната заедно с Мадам Помфри, която ме водеше към Плашещата върба, за да се трансформирам. Тогава Сириус решил, че ще бъде много… ааа… забавно да накара Снейп с една дълга тояга да достигне до издадения чвор в ствола на върбата, за да може да се вмъкне и да ме проследи. Снейп с готовност се съгласил да опита… и ако беше стигнал до тази стая, щеше да се изправи срещу истински върколак… Но твоят баща, Хари, подочул какво е намислил Сириус, спуснал се след Снейп и го издърпал обратно, рискувайки собствения си живот. Все пак Снейп успял да ме зърне в края на тунела. После Дъмбълдор му забрани да казва на когото и да е било, но тогава той разкри моята тайна.