Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Така е по-добре — каза той. — Благодаря!
— Ами професор Снейп? — тихичко се обади Хърмаяни, гледайки проснатото на земята тяло.
— Няма му нищо сериозно… — каза Лупин, като се наведе над него и провери пулса му. — Просто му дойде малко в повече. Още е в безсъзнание. А и… май ще е по-добре да не го свестяваме, докато не стигнем необезпокоявани до замъка. Може да го носим и така.
Професорът тихичко каза: „Мобиликорпус!“
Повдигнат сякаш от невидими въжета за китките, шията и коленете, Снейп бе изправен с грозно люшкаща се глава, като голяма и гротескна кукла. Висеше на десетина сантиметра над пода и безжизнените му крака се клатушкаха. Лупин сгъна мантията невидимка и я прибра в джоба си.
— А двама от нас трябва да бъдат вързани към това нещо. — Блек побутна с върха на крака си Петигрю. — За всеки случай.
— Ами… единият съм аз — каза Лупин.
— И аз — ядно се обади Рон, като изкуцука напред.
Блек направи с магия от въздуха тежки окови и скоро Петигрю бе изправен, с лявата си ръка окован за дясната на Лупин, а с дясната — за лявата на Рон. Лицето на Рон бе като вкаменено. Той явно приемаше като лична обида измамата с истинската същност на Скабърс. Крукшанкс леко подскочи от кревата и пръв излезе от стаята, бодро вдигнал рижавата си опашка.
ГЛАВА ДВАЙСЕТА
ЦЕЛУВКАТА НА ДИМЕНТОРИТЕ
Хари никога не бе попадал в по-странно обкръжение. Крукшанкс ги поведе надолу по стълбите, следваха го Лупин, Петигрю и Рон като състезатели по ходене на шест крака. След тях бе професор Снейп, който се носеше над земята и удряше всяко стъпало с върховете на обувките си. Сириус го крепеше със собствената му магическа пръчка, която бе насочил към него. Хари и Хърмаяни бяха последни.
Влизането в тунела бе особено трудно. Лупин, Петигрю и Рон трябваше да се обърнат странично, а Лупин държеше Петигрю под прицела на пръчката си. Хари ги гледаше как напредват с мъка през тунела в редичка по един. Крукшанкс бе далеч напред. Хари следваше Сириус, който караше Снейп да се носи пред тях, а главата му се люшкаше в ниския таван. Хари имаше чувството, че Сириус не прави никакво усилие да спре ударите.
— Знаеш ли какво означава за мен всичко това? — внезапно се обърна Сириус към Хари, докато напредваха бавно през тунела. — След като предам Петигрю…
— …ще бъдеш свободен — довърши изречението Хари.
— Точно така… — потвърди Сириус. — Но освен това аз съм… не знам дали изобщо някой ти го е казвал… аз съм твой кръстник.
— Да, знам — каза Хари.
— Е… твоите родители ме избраха за твой наставник — смутено каза Сириус. — Та ако нещо стане с тях…
Хари изчака. Дали Сириус мислеше същото, което и той?
— Ще те разберат, естествено, ако предпочетеш да останеш със своите леля и вуйчо. Но… Е, помисли си… Когато името ми се изчисти от… ако поискаш… друг дом…
Сякаш някъде дълбоко в стомаха на Хари стана експлозия.
— Какво… да живея с теб?! — каза той и неволно удари глава в издадената от тавана на тунела скала. — Да се махна от Дърсли?
— Аз, естествено, допусках, че няма да искаш — побърза да каже Сириус. — Разбирам те. Просто си представих, че…
— Да не си полудял? — каза Хари задавено почти като Сириус. — Разбира се, че искам да напусна Дърсли! Ти имаш ли къща? Кога мога да се пренеса там?
Сириус рязко се обърна назад да го погледне. Главата на Снейп застърга по тавана, но беглецът не обръщаше внимание.
— Искаш ли? — каза той. — Наистина ли?
— Да, наистина! — отвърна Хари.
По изпитото лице на Блек се появи първата истинска усмивка досега. То се промени неузнаваемо, сякаш зад измъчената маска грейна лицето на десет години по-млад човек. За миг Хари разпозна в него мъжа, който се усмихваше на сватбата на неговите родители.
Не проговориха повече, докато не стигнаха до края на тунела. Крукшанкс се втурна пръв навън и явно натисна с лапа издадения чвор в ствола, защото Лупин, Петигрю и Рон се измъкнаха, без да се чуе и звук от свирепите клони.
Сириус преведе Снейп през дупката и отстъпи на Хари и Хърмаяни да минат. най-сетне всички излязоха навън.
Поляните вече бяха съвсем тъмни, светлина струеше само от прозорците на замъка горе. Тръгнаха без да говорят. Петигрю още проскимтяваше или подсмърчаше от време на време. В главата на Хари всичко бучеше. Ще се махне от Дърсли! Ще живее със Сириус Блек, най-добрия приятел на родителите му! Чувстваше се зашеметен. Какво ли щеше да стане, като каже на Дърсли, че ще живее със затворника, когото бяха видели по телевизията?