Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
— Тази вечер в Азкабан ще идат още двама — каза Снейп, а очите му святкаха фанатично. — Много съм любопитен да видя как ще го приеме Дъмбълдор… Той беше почти сигурен, че си безобиден… нали знаеш, Лупин… като опитомен върколак…
— Ти си глупак — кротко каза Лупин. — Нима заради една ученическа вражда би изпратил някого в Азкабан?
СССССТ! Тънки змиеподобни въжета изхвръкнаха от крайчето на магическата пръчка в ръцете на Снейп и се увиха около устата, китките и глезените на Лупин, той залитна и падна, неспособен да се съпротивява. С яростен рев Блек се хвърли към Снейп, но този път професорът насочи пръчката си право между очите на затворника.
— Хайде ела! — изсъска той. — Приближи се още и — кълна се! — ще те…
Блек се закова на мястото си. Невъзможно бе да се каже чие лице излъчваше повече омраза.
Хари стоеше като парализиран, без да знае какво да стори и на кого да вярва. Погледна към Рон и Хърмаяни. Рон изглеждаше не по-малко объркан от него и още се мъчеше да задържи мятащия се Скабърс. Хърмаяни обаче пристъпи колебливо към Снейп и каза задъхано:
— Професор Снейп… защо… не ги изслушате първо какво имат да кажат?
— Госпожице Грейнджър, вие вече сте пред изключване от училището — пренебрежително отвърна Снейп. — Вие, Потър и Уизли сте нарушили всички правила за сигурност и се намирате в компанията на осъден убиец и върколак. Не може ли поне веднъж да си държите езика зад зъбите?!
— Но ако… има някаква грешка…
— МЛЪКНИ, ГЛУПАВО МОМИЧЕ! — кресна Снейп, заприличал изведнъж на умопобъркан. — НЕ ПРИКАЗВАЙ ЗА НЕЩА, ОТ КОИТО НЕ РАЗБИРАШ!
От края на пръчката му, все още насочена срещу лицето на Блек, излетяха няколко искри. Хърмаяни замълча.
— Отмъщението е много сладко нещо — каза Снейп, гледайки Блек в очите. — Как съм мечтал точно аз да успея да те заловя…
— Шегата пак ще се обърне срещу теб, Сивиръс — озъби му се Блек. — Докато това момче държи своя плъх в замъка… — той направи знак с глава към Рон, — …аз все ще се промъквам тихичко.
— Чак до замъка? — направи се на учуден Снейп. — Не мисля, че има нужда да ходим толкова далеч. Достатъчно е да извикам дименторите, щом излезем от обсега на Плашещата върба. Те много ще се радват да те видят, Блек. Толкова ще се радват, че може да ти дадат и една целувчица…
Бледата руменина, останала по лицето на Блек, изчезна.
— Ти… трябва да ме изслушаш — хрипкаво каза той. — Плъхът… погледни плъха…
Ала очите на професора святкаха с безумен блясък, какъвто Хари не бе виждал досега. Той изглеждаше като обезумял.
— Хайде, тръгвайте всички — каза Снейп, щракна с пръсти и краищата на въжетата, усукани около Лупин, литнаха и се събраха в ръката му. — Аз ще дърпам върколака, може дименторите да имат целувчица и за него…
Преди да осъзнае какво прави, Хари бе прекосил на три крачки стаята и застана на вратата, готов да я пази.
— Махни се от пътя ми, Потър, достатъчно неприятности ни създаваш! — озъби му се Снейп. — Ако не бях дошъл да ти спася кожата…
— Професор Лупин можеше да ме убие стотина пъти този срок — възрази Хари. — Бил съм насаме с него много често, докато взимах уроци по защита срещу дименторите. Ако е помагал на Блек, защо просто не ме е ликвидирал?
— Не искай от мен да знам какво си е наумил един върколак — процеди Снейп. — Махни се от пътя ми, Потър!
— ТОЛКОВА СТЕ ЖАЛЪК! — развика се Хари. — САМО ЗАЩОТО СА ВИ ПОГОДИЛИ ШЕГИЧКА В УЧИЛИЩЕ, СЕГА НЕ ИСКАТЕ ДОРИ ДА СЛУШАТЕ…
— МЛЪКНИ! НЕ ПОЗВОЛЯВАМ ДА МИ СЕ ГОВОРИ ТАКА! — закрещя Снейп, напълно обезумял. — Какъвто бащата, такъв и синът. Току-що ти спасих живота и трябва да ми благодариш на колене! Ама щеше да си го заслужаваш, ако те беше убил! Щеше да умреш като баща си — твърде самоуверен, за да допуснеш, че може да си се излъгал в Блек… Сега се махай от пътя ми, за да не те махна аз! КАЗАХ ДА СЕ МАХАШ ОТ ПЪТЯ МИ, ПОТЪР!
Хари взе решението си за части от секундата. Преди Снейп да успее да направи и една крачка към него, вдигна магическата си пръчка.
— Експелиармус! — извика той, но не само гласът му отекна в стаята.
От трясъка вратата се разклати на пантите си. Снейп бе повдигнат нагоре и запратен в стената, после се свлече на пода и под косата му се проточи струйка кръв. Той загуби съзнание.
Хари се огледа. В един и същ момент с него Рон и Хърмаяни се бяха опитали да обезоръжат Снейп. Пръчката на професора описа голяма дъга и падна върху леглото до Крукшанкс.
— Не биваше да го правиш — каза Блек, гледайки към Снейп. — Трябваше да го оставиш на мен…