Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари избегна погледа му — още не бе сигурен, че е постъпил правилно.
— Нападнахме учител… Ох, нападнахме учител… — захленчи Хърмаяни, вперила изплашени очи в безжизнения Снейп. — Ооо, сега ще си имаме такива неприятности!
Лупин се мъчеше да се отвърже. Блек бързо се наведе и го освободи. Професорът се изправи, търкайки ръцете си на местата, където бяха въжетата.
— Благодаря ти, Хари! — каза той.
— Още не съм казал, че ви вярвам — троснато отвърна момчето.
— Значи е време да ти дадем доказателство — намеси се Блек. — Ей, момче… дай ми Питър. Веднага!
Рон притисна Скабърс до гърдите си.
— Престани вече — немощно каза Рон. — Да не искаш да кажеш, че си избягал от Азкабан само за да пипнеш Скабърс? Защото… — той обърна очи за подкрепа към Хари и Хърмаяни. — Добре де, дори ако Петигрю е можел да се превръща в плъх… има милиони плъхове… Откъде е разбрал кой от тях да гони, след като е бил дванайсет години в Азкабан?
— Знаеш ли, Сириус, това е много основателен въпрос — намеси се Лупин, като се обърна към Блек и леко се смръщи. — Как всъщност откри къде се намира той?
Блек бръкна с възлести пръсти под дрехите си и измъкна оттам смачкано парче вестник, което приглади и показа на останалите.
Беше онази снимка на Рон и семейството му, която бе публикувана в „Пророчески вести“ предишното лято — на нея върху рамото на Рон се виждаше Скабърс.
— Откъде имаш това? — като ударен от гръм попита Лупин.
— От Фъдж — отвърна Блек. — Като дойде миналата година на инспекция в Азкабан, ми остави тоя вестник. И ето, че на първата страница забелязах Питър… върху рамото на това момче… Веднага го познах… Малко ли пъти съм го виждал да се трансфигурира? В текста под снимката пишеше, че момчето ще се връща в „Хогуортс“… където отиваше и Хари…
— Ужас! — тихо каза Лупин, местейки втрещен поглед от Скабърс към снимката във вестника и обратно. — Предната му лапа…
— Какво й е? — предизвикателно попита Рон.
— Липсва един пръст — отвърна Блек.
— Разбира се! — ахна Лупин. — Колко просто… колко смайващо просто… Сам ли го е отрязал?
— Точно преди да се трансфигурира — отвърна Блек. — Когато го хванах натясно, той ревна да чуят всички, че аз съм предал Лили и Джеймс. Но преди да успея да го прокълна, той взриви цялата улица с пръчката, която държеше зад гърба си, изби всичко живо на десетина метра от себе си… и изчезна заедно с другите плъхове в канала.
— Нали си чувал, Рон — обърна се към него Лупин, — че от Питър е останал само един пръст?
— Ами Скабърс може да се е бил с друг плъх или нещо подобно! Той живее в моето семейство от години, не знаете ли?
— Всъщност от дванайсет години — уточни Лупин. — Не си ли се питал защо живее толкова дълго?
— Ние… се грижехме добре за него! — отвърна Рон.
— Само че сега той не изглежда много добре — отбеляза Лупин. — Според мен той е залинял, откакто е чул, че Сириус е отново на свобода…
— Плаши се от този луд котарак! — възрази Рон и кимна към Крукшанкс, който продължаваше да мърка върху леглото.
— Само че това не е вярно — съобрази веднага Хари. — Скабърс е болнав още преди да срещне Крукшанкс. Откакто Рон се е върнал от Египет, което съвпада с бягството на Блек от затвора…
— А този котарак не е луд — дрезгаво каза Блек. Той протегна кокалестата си ръка и погали пухкавата козина на Крукшанкс. — Той е най-интелигентният от своята порода, който съм познавал някога — веднага надуши какво представлява Питър. А когато ме срещна, разбра, че не съм куче. Но мина известно време, преди да ми повярва. Най-сетне успях да му обясня каква е целта ми и той започна да ми помага…
— Какво значи това? — ахна Хърмаяни.
— Опита се да ми донесе Питър, но не успя… Тогава открадна паролите за „Грифиндор“… Доколкото успях да разбера, задигнал ги е от нощното шкафче на някакво момче…
Мозъкът на Хари като че ли се огъваше под тежеста на всичко, което чуваше… Беше абсурдно… но все пак…
— Но Питър надушил какво става и се измъкнал… Котаракът… Крукшанкс ли беше?… ми каза, че Питър е оставил по чаршафите кръв… Предполагам, че се е нахапал сам… Номерът му да се престори на мъртъв вече е бил изпробван веднъж.
При тези думи Хари се сепна.
— А защо се е престорил на мъртъв? — попита ядно той. — Защото е знаел, че ще убиеш и него, както си убил и родителите ми!
— Не — каза Лупин. — Виж, Хари…
— А сега си дошъл да го довършиш!
— Точно така — каза Блек и хвърли злобен поглед към Скабърс.