Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Като в роман! Червено й черно. — Тя си играеше с покривчицата. — Баща ми беше ревнив, властен човек. Боях се да не го разочаровам. Ако се вгледате отблизо в този избор при повечето жени, особено на хубавите момичета, често ще откриете продължителна тревога, предизвикана от постоянните предупреждения на бащите им: всички мъже искат само едно и тъй нататък. Още от детството си много монахини са възпитавани като мен да внимават с мъжете и да не изпадат в слабост пред тях. Ще се учудите колко много от сексуалните фантазии на монахините включват красавицата и звяра.
Известно време те се гледаха мълчаливо. Кварт почувства, че сега между тях имаше приятелски чувства. И двамата бяха избрали една и съща работа. Странната и болезнена солидарност, която възниква между духовниците в един труден свят.
— Какво може да направи една монахиня, когато на четиридесет години осъзнае, че все още си е същото малко момиче, командвано от баща й? — Грис Марсала продължи. — Дете, което от силно желание да не го разочарова, да не извърши грях, се е отдало на още по-големия грях да не живее собсвения си живот. Дали е мъдро или е глупаво и безотговорно на осемнадесет години да се отречеш от светската любов и заедно с нея от доверието, от отдаването, от секса? Какво трябва да направи една жена, когато изпита тези чувства твърде късно?
— Не знам — каза Кварт. Беше дружелюбен и искрен. — Аз съм само обикновен свещеник. Не зная много от отговорите. — Той огледа стаята, скромните мебели и компютъра. — Може би да счупи огледалото и после да си купи друго. Това изисква кураж.
— Може би — отговори Грис Марсала. — Но жената в огледалото не е същата. — Когато погледна Кварт, в очите й имаше болка. — Малко неща в живота са толкова трагични като това да откриеш истината твърде късно.
Те го чакаха в бар „Каса Куеста“, точни както обикновено, седнали на една маса под рекламата за влака Севиля-Сан-лукар-Крайбрежието, около бутилка херес „Ла Ина“.
— Вие сте некадърници — каза Селестино Перехил. — Ужасно ме изложихте.
Дон Ибраим се намръщи на огънчето на пурата си, което щеше да падне върху белите му одежди. Подръпна нервно крайчетата на опърлените си мустаци, докато Перехил беснееше. До него, Ел Потро дел Мантелете гледаше упорито в лявата си ръка, все още превързана, която почиваше на масата. Ла Ниня Пунялес изглежда беше единствената, която остана безразлична към общия им срам. Блуждаещиягт й поглед се беше приковал върху пожълтял плакат на стената — „Арена Лунарес, 1947 — Хитанильо де Триана, Домингин и Минолете“. Ноктите на дългите й, мършави ръце бяха червени като устните и кораловите й обици. Сребърните й гривни подрънкваха всеки път, когато пълнеше чашата си. Беше изпила сама половината бутилка.
— Беше много глупаво да ви давам тази работа — каза Перехил. Беше ядосан, чувстваше се зле и вратовръзката му беше изкривена. Лицето му изглеждаше сиво и сложната му прическа беше в безпорядък. Само преди час Гавира го беше пекъл на бавен огън — какво става, имбецил такъв. Плащам ти, за да има резултати и за цяла седмица ти нищо не си направил, освен да объркаш всичко. Дадох ти шест милиона за тази работа, а доникъде не сме стигнали. На всичко отгоре онзи журналист, Бонафе, си пъха носа в тази работа. И между другото, Перехил, когато имаме време, можеш да ми кажеш каква работа имаш с това влечуго. Ще ми обясниш много подробно, защото мисля, че има нещо, което не зная. Имаш време до сряда. Разбра ли? Защото в четвъртък не искам никой в тази църква, дори самия Бог. Иначе ще изцедя от теб шестте милиона. Ти си кретен, Перехил, пълен кретен.
— Да си имаш вземане-даване със свещеници носи лош късмет — каза дон Ибраим.
Перехил го погледна и каза:
— Вие сте онези, които носите лош късмет.
— Историята с бензина — отбеляза Ла Ниня — беше предупреждение от Бога. Адските огньове. — Тя четеше плаката за последната корида на Манолете.
Дон Ибраим нежно се вгледа в циганския й профил и размазания грим и отново почувства тежестта на отговорността си. Ел Потро чакаше като вярно куче. Забележката на Перехил, че носят лош късмет, вероятно едва сега беше стигнала до съзнанието му. Дон Ибраим погледна Ел Потро окуражаващо.
— Предупреждение от Бога — повтори той думите на Ла Ниня от уважение и липса на нещо по-добро за казване.
— Оzu.
— Значи ли това, че се отказвате? — попита Перехил.
— Никой не се отказва — заяви дон Ибраим с достойнство и сложи ръка на гърдите си. Когато го направи, пепел падна върху шкембето му.
— Никой — повтори Ел Потро.
— И какво ще направите? — попита Перехил. — Времето изтича. Този четвъртък в църквата не трябва да има литургия.