История на Втората световна война

Очевидно е, че това е най-слабото място на британската позиция и далеч по-труднозащитимо, отколкото Сингапур. Това островно пристанище недалеч от китайския бряг се намира на по-малко от 640 км от японската военновъздушна база във Формоза и на 2600 км от британската военноморска база в Сингапур.

В прегледа си на ситуацията в началото на 1937 г. началник-щабовете на британските въоръжени сили поставят Япония на второ място след Германия като възможен противник и слагат Сингапур наравно със самата Великобритания като основни пунктове, от които зависи оцеляването на Британската общност. При това те подчертават, че никакво съобразяване с британските интереси в Средиземноморието не трябва да пречи на изпращането на флот в Сингапур. Спирайки се на Хонконг, те са съгласни, че времето до изпращането на помощ не може да бъде по-малко от 90 дни, и добавят, че дори един подсилен гарнизон да успее да задържи колонията, самото пристанище може да бъде неутрализирано от японските ВВС, действащи от Формоза. Но без да проявяват достатъчно реализъм по отношение на фактическото положение, те отхвърлят логичното заключение от всичко това с мотива, че евакуацията на гарнизона ще е загуба на престиж, както и че Китай трябва да бъде окуражаван в съпротивата му срещу японците. Заключението им е, че „на Хонконг трябва да се гледа като на важен, макар и не жизненоважен преден пост, който трябва да бъде защитаван максимално дълго“32. Това заключение обрича гарнизона.

Две години по-късно, в началото на 1939 г., се прави нов преглед на създалата се ситуация в светлината на същото това заключение, но в него има една много съществена промяна — сигурността на Средиземноморието се поставя пред сигурността на Далечния изток. Това моментално прави отбраната на Хонконг още по-безнадеждна, като се има предвид, че японският експедиционен корпус сега се намира в Китай на север и на юг от Хонконг, като по този начин поставя в изолация това британско владение и го излага на опасност от нападение по суша.

През август 1940 г. след падането на Франция ситуацията отново се разглежда от нов състав на началник-щабовете на въоръжените сили. На това съвещание генерал Дил представлява армията. Този път те трябва да приемат факта, че Хонконг не може да бъде защитен, и препоръчват изтегляне на гарнизона, който се състои от 4 батальона. Мнението им се приема от военновременния кабинет, вече оглавяван от Чърчил. Но във връзка с това заключение не се прави нищо. Нещо повече, година по-късно те отново променят мнението си и съветват Чърчил да приеме предложението на канадско правителство гарнизонът да бъде подсилен с 2 батальона — една промяна в политиката, предизвикана от оптимистичния възглед на генерал-майор А. Е. Грасет, който е канадец и е назначен наскоро за командващ в Хонконг. Завръщайки се във Великобритания, той казва на началника на канадския Генерален щаб, че едно такова попълнение ще подсили гарнизона достатъчно, за да може да издържи на атака дълго време. Като препоръчват предложението да бъде прието, началник-щабовете на британските въоръжени сили дори изразяват мнение, че в най-лошия случай то ще позволи на гарнизона да окаже „по-достойна“ съпротива — още един „престижен“ аргумент. На 27 октомври 1941 г. 2 канадски батальона се отправят към Хонконг, като увеличават тази напразна жертва с близо 50 %.