Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

— Сигурна съм, че Джиджо ще се гордее с вас — каза ни мъдрец Сара Куулън. Иска ми се и тя да идваше с нас, за да ни помага с мъдростта си и в групата ни да има представители от Шестте раси на Склона. Но ако някой от нашия малък таен свят трябва да види трансцендентните същества и да е в състояние да ги разбере, това е тя. Така си е.

Трекският алхимик Тюг изпуска сладка пара. Ароматът успокоява нашите страхове и опасения от раздялата. Предполагам, че щом трекът може да запази самообладание, когато навлиза във вселена, пълна с джофури, аз би трябвало с нетърпение да очаквам срещата със своите хуунски братовчеди — далечни роднини, които прекарват живота си с могъществото и удобствата на звездни богове, но които никога не са чели Конрад, Елисън или Твен. Бедните същества.

— Трябва да дадем име на това нещо — настоява Клещовръх, като потупва с щипка по металния под на кораба.

Ур-ронн кимва с гладката си урска глава.

— Развира се, ина сано едно, което е фодходящо за случая.

Съгласявам се с гърлена умбла. После се обръщаме към Хък, чиито очни стълбчета се усукват в жест, равносилен на човешко свиване на рамене, и изразяват част от необичайната за нея отговорност.

— Добре, нека е „Ууфонска мечта“ — присъединява се към единодушието ни тя.

Джилиън Баскин ме чака на люка, за да й дам диска с копието на дневника ми. Така че трябва да свършвам с диктуването на тази част — колкото и да е неогладена.

Ако историята ми свърши тук, скъпи читателю, това означава, че „Стрийкър“ някак си е успял, а ние не. Не се оплаквам и не съжалявам. Просто си спомняй за нас, ако ти доставя удоволствие.

Благодаря, доктор Баскин. Благодаря за приключенията и всичко останало.

Късмет.

И сбогом.