Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Какво е това? — допита Гарион и посочи някакви огромни зверове, чиито крака се плъзгаха в тинята край калния бряг на един поток, вливащ се в морето.
— Крокодили — отговори Се’недра.
— Какво е това крокодил?
— Голям гущер — обясни принцесата.
— Много ли са опасни?
— Много. Ядат хора. Никога ли не си чел за тях?
— Не мога да чета — призна Гарион, без да мисли.
— Какво?
— Не мога да чета — повтори той. — Никой никога не ме е учил.
— Но това е абсурдно!
— Аз не съм виновен — оправда се той.
Момичето го изгледа замислено. Тя изглеждаше едва ли не уплашена от него след срещата им с Чамдар и несигурността й вероятно се беше увеличила от факта, че като цяло не се бе отнасяла с него много добре. Първото й предположение, че той е момче, което използват като слуга, беше поставило връзката им от самото начало на погрешна основа, ала принцесата беше прекалено горда да признае първоначалната си грешка. Гарион сякаш чуваше поскърцването на малките колелца, през които се движеха мислите в главата й.
— Искаш ли да те науча да четеш? — предложи тя. Това вероятно бяха най-близките до извинение думи, които му беше казвала.
— Много ли време ще е необходимо за това?
— Зависи от това колко си умен.
— Кога смяташ, че можем да започнем?
Тя се намръщи.
— Нося си две книги, ала ще имаме нужда от нещо, върху което да пишем.
— Не зная дали ще ми е необходимо някога да пиша — каза Гарион. — Засега четенето ще ми е достатъчно.
Принцесата се разсмя.
— Това е едно и също, глупчо.
— Не знаех — отвърна Гарион и леко се изчерви. — Мислех си… — Той се оплете здравата: — Струва ми се, че никога не съм си задавал този въпрос — завърши неубедително младежът. — Какво ще ни трябва за писането?
— Най-добре е да пишем върху пергамент — отговори момичето. — С пръчка от дървени въглища — така ще можем да изтриваме написаното и отново ще използваме същия пергамент.
— Ще отида да поговоря с Дурник — реши Гарион. — Той все ще измисли нещо.
Дурник предложи да използват парче корабно платно и въглен. След един час Гарион и Се’недра вече седяха на едно уединено местенце при носа на кораба, приближили главите си една до друга над квадратно парче платно, прикрепено с гвоздеи към една дъска. По едно време Гарион вдигна поглед и съзря леля Поул недалеч от тях. Тя ги наблюдаваше, а върху лицето й бе изписано недоверие. После младежът отново наведе очи към странните, властни символи, изписани върху платното.
Обучението му продължи през следващите няколко дни.
Тъй като пръстите му бяха чевръсти по природа, той бързо усвои умението да изписва буквите.
— Не, не — прекъсна го Се’недра един следобед. — Написа го погрешно — използва повече букви, отколкото трябва. Името ти е Гарион, а не Белгарион.
Момъкът почувства внезапен хлад и погледна към квадратното платно. Името беше изписано съвсем ясно — Белгарион.
Той бързо вдигна поглед. Леля Поул стоеше на обичайното си място и както винаги очите й го наблюдаваха.
„Махни се от ума ми!“ — подхвърли гневно той.
„Учи упорито, скъпи — поощри го беззвучно гласът й. — Всяко учение е полезно, а ти трябва да овладееш още много неща. Колкото по-бързо придобиеш навика да учиш, толкова по-добре.“
На следващия ден корабът на Грелдик достигна многобройните устия на Змийската река в централна Нийса, моряците махнаха платната и спуснаха веслата от двете страни на кораба, подготвяйки се за дългото плаване срещу течението до столицата Стис Тор.
ГЛАВА 24
Нямаше въздух. Като че светът внезапна се беше превърнал в огромен, вонящ вир със застояла вода. Змийската река имаше сто устия и всяко пълзеше бавна сред гъстата тиня на делтата, сякаш изпитваше силно нежелание да се влее в бурните вълни на морето. Тръстиките, които растяха в това огромно блато, достигаха на височина двадесет стъпки и бяха гъсти като нишките на плат. Чуваше се примамливото шумолене на бриза, танцуващ сред върховете на тръстиката, ала долу, на палубата, пътешествениците забравиха всякаква мисъл и спомен за полъх на вятър. Нямаше въздух. От делтата се издигаха изпарения, отново потъваха в нея, а слънцето не просто изгаряше, а ги караше да се чувстват сякаш са потопени във врящ казан. Цели облаци насекоми изскачаха от тръстиките и кацаха, обзети от безпаметна лакомия, върху всеки сантиметър непокрита кожа, за да хапят и смучат кръв.
Плуваха ден и половина сред тръстиките преди да достигнат до първите дървета — ниски, недорасли, не по-високи от храсти. Леглото на реката започна да се оформя пред очите им, докато продължаваха бавно да проникват в сърцето на Нийса. Моряците се потяха и ругаеха, натискайки веслата, корабът бавно се движеше срещу течението и сякаш се бореше срещу отлив от плътна маса, която полепваше па корпуса му като противно лепило.