Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Какво точно направи, старче? — сопна се тя на Белгарат в момента, в който той и Гарион влязоха в каютата.
— Ударихме риф, Поул — обясни той. — Започнахме да потъваме и се наложи да изкараме кораба на брега.
Тя го изгледа така, като че ли е направил нещо нередно.
— Ще говорим по-късно за това. Тук всички добре ли сте? — попита той. — Трябва незабавно да напуснем тази развалина.
— Като се имат предвид обстоятелствата, може да се каже, че сме добре, татко. Но ти не каза ли, че сте изтеглили кораба на брега?
— Да, но скършихме кила и тази част от кораба е все още във водата. Всеки миг това старо корито може да се разпадне. Трябва да минем напред и да слезем от кораба колкото се може по-бързо.
— Разбирам — кимна тя и се обърна към другите. — Вземете всичко, което можете да носите и ме последвайте. Трябва да се доберем до брега по най-бързия начин.
— Аз отивам да помогна на Дурник с конете — рече Гарион. — Тот, Ерионд, елате с мен!
Той се обърна да излезе, но за момент се спря при Се’Недра и я попита:
— Добре ли си?
— Мисля, че да — отвърна тя, като потърка охлузеното си коляно.
— Върви с леля Поул — заповяда и той и излезе.
В трюма положението бе по-тежко, отколкото бе очаквал. Водата беше вече до коляно и непрестанно нахлуваше през пробойните със страшно шуртене. Наоколо плаваха всякакви сандъци, вързопи и пакети. Дурник вече беше извел подлудените от катастрофата коне в носовата част, където водата бе все още плитка.
— Загубихме три — съобщи той. — Два със счупени вратове и един удавен.
— А Кон? — попита притеснено Ерионд.
— Той е добре — успокои го Дурник и отново се обърна към Гарион. — Опитах се да събера каквото е останало от нещата ни. Всичко е мокро, а хранителните запаси бяха в кърмата и вече няма начин да се доберем до тях.
— С това ще се занимаем после. Важното сега е да изкараме конете.
Дурник присви очи и като гледаше пречупения кил и клатенето на кърмата, рече:
— Твърде опасно е. Ще трябва да излезем през носа. Ще ида да си взема брадвата.
Гарион поклати глава в несъгласие.
— Ако кърмата се откъсне, и предницата ще се прекатури. Ако това стане, ще загубим още коне. Няма време да си вземеш брадвата.
Дурник пое дълбоко дъх и повдигна рамене. Лицето му беше тъжно.
— Знам, приятелю, и аз съм уморен — каза Гарион и постави ръката си на рамото му. — Дай да минем по-напред. Няма смисъл да пробиваме корпуса на място, където ще ни се наложи да скачаме в дълбока вода.
Не беше толкова трудно, колкото бяха очаквали. Помощта на Тот се усещаше. Избраха място от борда между две ребра и се захванаха. Докато двамата съсредоточаваха мисловната си енергия върху определеното място, Тот удряше с един железен лост. Едновременната работа на магьосниците и надарения с огромна физическа сила Тот скоро даде резултат и в обшивката се появи тесен отвор.
На брега видяха Силк — стоеше извън обсега на летящите трески, наметалото му плющеше на вятъра, а бушуващите вълни заливаха глезените му.
— Добре ли сте? — провикна се той, за да надвика шума на бурята.
— Горе-долу — отвърна му Гарион. — Ела да ни помогнеш с конете!
Оказа се, че единственият изход е да им вържат очите. Въпреки огромните усилия на Дурник и Ерионд да успокоят животните, работата потръгна едва когато те вече не виждаха опасностите, които криеше бушуващата вода. Един по един конете бяха изведени от дълбоката до колене вода през лабиринт от плуващи отломки на заветния бряг, където вълните се разбиваха в бяла пяна. Едва когато и последното животно беше спасено и стоеше сигурно на пясъка под носения от урагана дъжд, Гарион се обърна към треперещата развалина на кораба и заповяда:
— Да извадим багажа. Спасете всичко, което можете, но не рискувайте.
Мургските моряци бяха скочили от носа на сушата още веднага след удара и сега се бяха заслонили от стихията под съмнителната стреха, която им предлагаше една скала, и мълчаливо наблюдаваха как Гарион и останалите трупат провизиите си на брега.
— Изгубихме три коня и почти всичко от хранителните си запаси — съобщи Гарион на Белгарат и Поулгара. — Според мен успяхме да спасим всичко освен нещата, които останаха в каютите.
— С дрехите ще се оправим, но храна ще ни е нужна — рече Белгарат, като изгледа с присвити очи купчината.