Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Те бяха при храната — извини се Дурник. — Я да видим какво мога да направя по въпроса.
Гарион почувства лек тласък и усети някакъв повишаващ височината си звук. Мътно петно светлина се появи на дланта на Дурник. Постепенно силата му се увеличи и те вече можеха да разгледат вътрешността на подземието. Типично за повечето строежи от античността, това мазе също имаше сводест нисък таван, който се крепеше на каменни арки, а стените бяха укрепени с масивни колони. Този тип конструкция беше познат на Гарион — беше виждал нещо подобно в древния замъкна крал Анхег във Вал Алорн, в руините на Воу Вейкюн, както и в основите на Цитаделата в Рива. Дори и гробницата на едноокия бог в Ктхол Мишрак имаше подобни архитектурни решения.
Силк гледаше Ерионд с очакване.
— Сигурен съм, че ще ни обясниш как така знаеш за това място.
— Живяхме тук със Зедар, докато той чакаше да порасна достатъчно, за да откраднем Кълбото.
— Колко прозаично! — въздъхна разочаровано Силк.
— Съжалявам — отвърна Ерионд и поведе конете към едно от страничните помещения. — Ако искаш, мога да ти измисля някоя по-пикантна история.
— Зарежи! — каза дребничкият мъж.
Ургит стоеше пред една от колоните и я оглеждаше внимателно.
— Няма начин това нещо да е построено от мурги — отсече той. — Камъните прилепват прекалено плътно един към друг.
— Тази постройка е съществувала далеч преди времето, когато мургите са дошли по тези места — обясни Ерионд.
— Да не би робите да са я построили? — попита Ургит със съмнение. — Те могат да строят само калени колиби.
— Така си мислиш ти. Когато те са строили крепости и градове, мургите са живеели в шатри от козя кожа.
— Нека някой запали огън най-сетне! — помоли Се’Недра с тракащи от студ зъби. — Направо замръзвам.
Гарион я погледна внимателно и видя, че устните й са посинели.
— Дървата са тук — рече Ерионд и миг след като се скри зад една от колоните, се появи отново с наръч избелели пръчки.
— Едно време със Зедар събирахме изхвърлените от морето дърва. Както виждам, запасите ни все още не са напълно изчерпани.
Той отиде до огнището в задната стена, остави товара си там и се наведе да провери комина.
— Изглежда добре — рече той със задоволство.
Сега беше ред на Дурник да извади огнивото си и не след дълго в огнището заиграха оранжеви езичета. Всички наклякаха около тях и се занадпреварваха да слагат още дърва в желанието си по-бързо да се стоплят.
— Не се прави така — скара им се Дурник с необичайно твърд глас. — Така само ще го угасите.
Те се отдръпнаха с нежелание, а Дурник бавно и внимателно започна да подклажда огъня. Първо само съчици, после пръчки и най-накрая цепеници. Пламъците непрекъснато нарастваха и все по-бързо поглъщаха сухата дървесина. Светлина изпълни подземието и стана значително по-топло.
— Така — рече Поулгара делово. — Какво ще правим с храната?
— Моряците си тръгнаха, а отливът е достатъчно голям, така че само най-задната част от кърмата е още във вода. Мисля да се върна там с няколко товарни коня и да видя какво може да се спаси — рече Гарион.
Огънят се беше разгорял. Дурник се изправи и се обърна към Ерионд:
— Ще се справиш ли сам тук?
Той кимна и изчезна зад колоната за още дърва. Ковачът се наведе и вдигна наметалото си от земята.
— Тот и аз ще дойдем с теб, Гарион, в случай че онези нехранимайковци решат да се върнат. Ще ни се наложи да побързаме, защото скоро ще се стъмни.
Гарион и другарите му внимателно се отправиха към заседналия кораб.
— Докога мислиш, че ще продължи бурята? — попита Гарион, като почти крещеше.
— Трудно е да се каже. Може да утихне до утре, а може да продължи и няколко дни.
— Точно от този отговор се страхувах.
Влязоха в кораба през отвора, който бяха избили.
— Не мисля, че тук ще намерим кой знае какво. Нашите припаси са загубени, а не смятам, че моряците са държали храна в трюма — каза Дурник.
— Да вземем все пак готварските принадлежности на леля Поул. Мисля, че тя би им се зарадвала — предложи Гарион.
— И аз така смятам. Ще ида да погледна — рече той.
— Така и така сме тука, можем да си съберем нещата от каютите. Аз ще ида да събера каквото мога, а вие с Тот проверете дали моряците не са оставили нещо в кухнята.
Нужен му беше около четвърт час, за да събере нещата, които приятелите му бяха изоставили по каютите при принудителното напускане на кораба. Той ги овърза в парче платно, занесе ги до носа и ги стовари върху мокрия пясък. В този момент от предния люк се показа главата на Дурник.
— Гарион, долу няма почти нищо. Моряците са били доста старателни при напускането си.