Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Не можем да направим това — възрази капитанът. — Това е срещу закона.
— Ще ви напиша извинение, капитане — сухо каза Ургит.
— Прекалено опасно е, ваше величество. Ако се движим без светлини, можем да се блъснем в друг кораб в тъмното. Можем да бъдем потопени.
— Капитане — каза Ургит търпеливо, — има шест малореански кораба, които ни преследват. Какво си представяте, че биха направили с нас, ако ни хванат?
— Ще ни потопят, разбира се.
— Каква е разликата тогава? Ако махнем светлините поне ще имаме някакъв шанс. Продължавай, Келдар.
Силк сви рамене.
— Това е. След като изгасим светлините, продължаваме отново на изток. Малореанците няма да могат да ни видят и до утре сутринта няма да имат абсолютно никаква представа къде се намираме.
— Може да се получи — съгласи се Белгарат.
— Опасно е — каза капитанът неодобрително.
— Понякога дори дишането е опасно, капитане — каза Ургит. — Нека опитаме и ще видим какво ще стане. Това, което не мога да разбера, е какво правят малореанските кораби толкова далеч на запад.
— Възможно е да са мародери, изпратени да опустошават крайбрежието — предположи Сади.
— Може би — каза Ургит колебливо.
На сутринта не се виждаха никакви кораби. За закуска имаше риба. По предложение на Поулгара огромният улов на Дурник беше нарязан на парчета и изпечен на скара на слаб огън.
— Вкусна е, нали? — попита Дурник гордо.
— Да, скъпи — съгласи се Поулгара. — Много е вкусна.
— Казах ли ти как я хванах, Поул?
— Да, скъпи, но можеш да ми разкажеш отново, ако искаш.
Тъкмо приключваха със закуската, когато капитанът влезе и угрижено каза:
— Пак, милорд.
— Какво пак? — попита Гарион.
— Малореанци. Още една ескадра, пътуваща към крайбрежието на Ктака.
Лицето на Ургит побеля.
— Сигурен ли си, че не са същите, които ни преследваха нощес? — попита Гарион.
— Няма никакъв начин да са те, милорд. Това е по-различна група кораби.
Силк, който го гледаше с присвити очи, попита:
— Капитане, някога правил ли си съмнителен бизнес?
Капитанът хвърли кратък виновен поглед към Ургит и смутолеви:
— Не ви разбирам.
— Няма време за лъжливо благоприличие, капитане — каза Силк. — Ние сме се запътили стремително към средата на малореанската ескадра. Има ли някакви заливчета или тесни протоци, където можем да се скрием от погледа им?
— Не и по тази крайбрежна ивица, ваше височество. Но точно зад нас може да се мине през канала в Горандско море. Там има малък залив вдясно. Той е добре скрит от няколко рифа. Ако свалим мачтата, гъстите храсти там, мисля, ще ни помогнат да не ни забележат.
— Да тръгваме тогава, капитане — каза Белгарат кратко. — Какво е времето?
— Не особено приятно. Мисля, че можем да очакваме буря преди да падне нощта.
— Това е добре.
— Добре ли?
— Не сме сами в тези води — напомни му Белгарат. — Една хубава буря би трябвало да създаде работа и на малореанците. Отиди да дадеш заповедите, капитане.
— Как беше толкова сигурен, че капитанът знае за някое самотно заливче или тесен проток? — обърна се Ургит към Силк, след като морякът излезе.
Силк сви рамене.
— Ти налагаш данъци върху стоките по пристанищата, нали?
— Разбира се. Имам нужда от приходи.
— Е, един находчив човек със свой собствен кораб може да пропусне да спре на дока и да си намира скрити местенца, където да складира стоката, докато не намери купувачи.
— Това е контрабанда!
— Някои хора го наричат и така. Както и да е, според мен всеки морски капитан на света все някога се е забърквал в този бизнес.
— Не и мургите — настояваше Ургит.
— Тогава как си обясняваш, че твоят капитан знае идеално място, където да се скрием, на не повече от пет левги от настоящето ни местоположение? И вероятно знае още стотици като него.
— Ти си абсолютно корумпиран и противен човек, Келдар.
— Знам. Обаче контрабандата е много доходен бизнес. Би трябвало да се позамислиш дали да не влезеш в него.
— Келдар, аз съм кралят. Бих обирал самия себе си.
— Довери ми се — каза Силк. — Малко е сложно, но мога да ти покажа как да започнеш нещата така, че да си в състояние да припечелиш, и то доста.
Корабът се завъртя и всички погледнаха през прозорците. Вдясно се виждаха половин дузина червени платна — съвсем мънички в далечината.