Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Не знаят ли твоите хора как да опъват такелажа така, че да могат да се движат срещу вятъра? — попита Белгарат.
Ургит го погледна неразбиращо и каза:
— Нямам абсолютно никаква представа за какво говориш.
— Дурник! — извика Белгарат.
Ковачът, който заедно с Тот ловеше риба на кърмата на кораба, не отговори.
— Дурник!
— Какво?
— Трябва да нагласим такелажа. Ела и покажи на капитана как трябва да се направи.
— Ей сега.
— Веднага, Дурник!
Ковачът въздъхна и започна да навива канапа на макарата. И точно тогава рибата клъвна и Дурник изкрещя ликуващо и засече. Огромната сребърна риба изскочи над водата.
Белгарат ядосано изруга.
— Аз ще покажа на капитана как да нагласи такелажа — каза Гарион.
— Че какво знаеш за това?
— Бил съм поне на толкова кораби, на колкото и Дурник. Знам как трябва да се направи.
Той отиде до носа, за да поговори с капитана, който стоеше и зяпаше бушуващото море.
— Трябва да отпуснеш въжетата от тази страна — обясни му Гарион — и да ги вкараш на другата. Идеята е платната да се обръщат така, че да хващат вятъра. След това вдигаш руля нагоре, за да компенсираш.
— Никой никога не го е правил по този начин — обяви капитанът непреклонно.
— Алорните го правят, а те са най-добрите моряци на света.
— Алорните контролират вятъра чрез магьосничество. Не можеш да използваш платната, ако вятърът не е зад теб.
— Просто опитай, капитане — каза Гарион търпеливо, после погледна широкоплещестия моряк и видя, че само си губи времето. — Ако не го направиш само защото аз те моля за това, бих могъл да убедя лейди Поулгара да го стори, като лична услуга.
Капитанът впи очи в него и преглътна с мъка.
— Как казахте, че искате да бъде пренагласен такелажът, милорд? — попита той с много по-благ тон.
Нагласяването отне около четвърт час. След това Гарион и колебливият капитан отидоха на кърмата и Гарион пое румпела от кормчиите и каза:
— Вдигнете платната.
— Няма да се получи! — измърмори капитанът, а после надигна гласа си до рев: — Вдигнете платната!
Макарите започнаха да скърцат и платната, плющящи на вятъра, запълзяха по мачтите. В следващия миг забумтяха и се издуха, поставени под ъгъл, за да хващат вятъра. Когато корабът се килна, Гарион дръпна румпела нагоре и носът запори силно надигащите се вълни.
— Не мога да повярвам! — възкликна капитанът. — Никой никога не е правил нещо подобно.
— Сега виждате как се получава, нали? — попита го Гарион.
— Разбира се. Толкова е просто, че не мога да разбера защо сам не съм се сетил за това.
Гарион имаше отговор, но реши да го запази за себе си. Денят бездруго беше достатъчно лош за капитана. Той се обърна към кормчиите.
— Трябва да държите румпела ей така, за да компенсирате силата на вятъра — обясни той.
— Разбрах, милорд.
Гарион остави румпела и отстъпи, за да наблюдава Дурник и Тот, които вече бяха изтеглили огромната риба на палубата.
Вече бяха далеч от брега и Гарион беше сигурен, че капитанът и моряците могат да се справят сами, така че отиде да се присъедини към групата в средата на кораба, наобиколила голямата риба на Дурник.
— Сега, след като я хвана, къде мислиш, че ще намериш достатъчно голям тиган, за да я опържиш? — тъкмо питаше Силк.
Дурник се начумери, но след миг се усмихна.
— Поул все ще знае какво да направи — каза той и пак почна да се възхищава на чудовището, лежащо на палубата. — Поул знае как да се погрижи за всичко.
Притъмняваше. Бавните големи вълни се разтягаха мрачно до бледата блестяща линия на хоризонта, която ги разделяше от дори по-тъмното небе. Капитанът пристъпи към тях във ветровития сумрак и докосна почтително ръкава на Ургит.
— Да, капитане?
— Беда, ваше величество.
— Какво е станало?
Капитанът посочи на юг. Половин дузина кораби се движеха с попътен вятър право към тях.
Ургит се намръщи.
— Малореанци?
Капитанът кимна.
— Мислиш ли, че са ни видели?
— Почти сигурно, ваше величество.
— По-добре да отидем да поговорим с Белгарат — каза Силк.
Съвещанието в каютата на кърмата беше напрегнато.
— Ще ни настигнат — каза Гарион. — Мисля, че би трябвало да обърнем на север поне докато не избягаме от полезрението им.
Старият мъж се взираше в дрипавата карта, която беше донесъл капитанът. После тръсна глава и каза:
— Не ми харесва. Този дълбок залив, в който сме точно сега, ще ни отведе в Горандско море, а аз не искам да се хванем в клопката му. — Той се обърна към Силк. — Ти си бил в Малореа няколко пъти. Колко добри са корабите им?
Силк сви рамене.
— Горе-долу толкова добри колкото този. Ангараките не са моряци като череките. Трябва да има някакъв начин да се спасим от тях. Малореанците са плашливи моряци, така че няма да опънат платната през нощта. Ако обърнем на север и вдигнем всички платна, ще ги изпреварим достатъчно, а когато стане тъмно, ще завием, като изгасим всяка светлинка на борда.