Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
Естествено, историята вече беше доста поукрасена. Замесено ли е някое чудо, жреците тутакси впрягат въображението си, като предават фактите. Тъй като техните „дребни“ добавки ме издигаха едва ли не в ранга на Бог, аз реших да не ги поправям. Подобна репутация понякога може да свърши добра работа. Бялата роба, с която бях сменил вмирисаните си парцали, придаваше известен драматизъм на осанката ми. Отрязах си и една удобна тояга, за да завърша образа. Не смятах да оставам във Во Вакюм, а ако ми дотрябваше съдействието на жреците в градовете, през които щях да мина, можех да постигна много лесно нужния ефект, разигравайки вече добре отработената роля на митологична персона. Това си беше чисто шарлатанство, но пък ми спестяваше споровете и дългите обяснения.
Прекарах около месец в храма на Чалдан във Во Вакюм и после поех към Во Астур, за да разбера какво са намислили астурианците. Нищо добро, както се оказа, но в края на краищата това беше Арендия. Арендите винаги са живели в състояние на гражданска война, а сред тях единствено астурианците успяваха да поддържат баланса между племената, заради което си струваше да им се опрости някой и друг грях.
Честно казано, арендските граждански войни ужасно ми досадиха. Истинските причини за вечните разправии винаги са били прикривани под булото на някакви великопатриотични идеи, което си е чиста проба мошеничество. Все пак отидох до Астурия, защото там за разлика от Во Вакюм имаше морско пристанище. Освен това последното нещо, което бях направил, преди да се разделя с Черек и неговите синове, бе да раздробя Арендия. Бях много любопитен дали планът ми работи.
Во Астур беше разположен на южния бряг на река Астур и алорнските кораби често плаваха до неговото пристанище. Отбих се в първия срещнат храм и местните жреци ми препоръчаха няколко прилични крайречни хана, където можех да се срещна с алорнски моряци. Въобще не изгарях от желание да демонстрирам магическите умения насред някоя смърдяща на евтино вино кръчма, но просто нямах избор. Искаш ли да откриеш някой алорн, следвай пътя на бирата.
И какъвто съм си късметлия, още във втората кръчма се натъкнах на един алорнски капитан. Името му беше Хакнар и той идваше в Арендия право от Вал Алорн. Представих му се и бялата роба в комбинация с дългата тояга си казаха думата. Той на мига ми предложи солидна почерпка с арендско пиво, но аз учтиво отказах. Нямах никакво намерение да започвам отново.
— Как са лодките? — попитах по някое време.
— Корабите — поправи ме той. Моряците винаги са били много обидчиви на тема плавателни съдове. — Бързи са, но трябва да внимаваш какво правиш, когато излезе силен вятър. Крал Черек ми каза, че ти си ги проектирал.
— С известна помощ — отвърнах скромно. — Основният план беше на Алдур. Как е Черек?
— Малко тъжен, струва ми се. Липсват му синовете.
— Няма как. Длъжни сме да пазим Сферата. А как се оправят момчетата с техните нови кралства?
— Добре, както чувам. Мисля, че малко си ги понасилил, Белгарат. Бяха още твърде млади за такава отговорност. Драс е кръстил кралството си Драсния, а сега строи голям град на някакво място, наречено Боктор. Май Вал Алорн доста му липсва. Кралството на Алгар се нарича Алгария, но той не строи градове. Вместо това насърчава хората си да се занимават с животновъдство и най-вече с коневъдство.
Кимнах. Логично беше Алгар да не се интересува от градове.
— А какво прави Рива? — попитах после.
— Той определено строи град. Дори май думата „укрепление“ ще е по-удачна. Бил ли си някога на Острова на бурите?
— Веднъж — казах аз.
— Тогава знаеш къде е пристанът. Долината, която се простира до планините, прилича на няколко поредни стъпала. Рива е накарал хората си да построят каменна стена на ръба на всяко от стъпалата. Сега пък строят къщи зад всяка от стените. Ако някой реши да нападне града, ще трябва да преодолее не една, а няколко стени, а това може да му струва скъпо. Строежите вървят с добро темпо.
— Рива започнал ли е да строи своя дворец?
— Положил е основите, но иска първо да построи къщи за хората си. Знаеш го какъв е. Още е много млад, но винаги мисли първо за хората си.
— Тогава от него би трябвало да излезе добър крал.
— Най-вероятно. Само дето поданиците му са започнали малко да се притесняват. Те искат да се ожени, но Рива продължава да отказва на всички кандидатки. А повярвай ми, те никак не са малко. Явно е дарил сърцето си на някое по-специално момиче.
— Така е. Той я сънува веднъж.
— Един мъж не може да се ожени за своята мечта, Белгарат. Риванският трон трябва да се сдобие с наследник, а това е нещо, за което всеки мъж трябва да се погрижи сам.