Белгарат — магьосникът
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Серия: belgariad/mallorean #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ивелин Иванов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Белгарат — магьосникът». Краткое содержание книги:
— Той е още съвсем млад, Хакнар. Рано или късно някое момиче ще му легне на сърцето. Ако работата се проточи, просто ще прескоча до острова и ще си поприказвам с него. Черек още ли нарича онова, което е останало от кралството му, Алория?
— Не. Алория я няма вече. Това наскърби доста Мечото рамо. Той дори още не е успял да кръсти полуострова, който ти му остави. Ние си го наричаме просто „Черек“. Това е когато все пак успеем да се приберем у дома за малко. Повечето време прекарваме, патрулирайки из Морето на бурите. Черек е доста щедър, когато работата опре до раздаването на титли, но захапе ли ги човек, тутакси усеща кукичката, на която са закачени. Бях полупиян, когато той ме направи „барон Хакнар“. Едва когато изтрезнях, разбрах, че съм дал обет да прекарвам всяка година до края на живота си по три месеца в Морето на бурите. А там е много неприятно, така да знаеш, Белгарат, особено през зимата. Всяка вечер се одървям като пън, докато съм в морето. Ти сигурен ли си, че не искаш да те черпя едно?
— Благодаря ти, Хакнар, но май трябва да тръгвам. Во Астур ми действа потискащо. Не можеш да накараш астурианците да приказват за нещо друго освен за политика.
— Политика? — Хакнар се засмя. — Единственото нещо, за което съм чувал да си говорят астурианците, е кой с кого ще воюва следващата седмица.
— Тук в Астурия и това е част от политиката — казах му аз, докато се надигах от масата. — Предай моите поздрави на Черек следващия път, когато го видиш. Кажи му, че все още държа всичко под око.
— Убеден съм, че това значително ще облекчи съня му. Няма ли да дойдеш във Вал Алорн за сватбата?
— Каква сватба?
— На Черек. Предишната му жена умря, докато той беше в Малория. И тъй като ти му открадна всичките синове, на него ще му трябва нов наследник. Бъдещата му съпруга е истинска красавица — на около петнайсет или там някъде. Много е красива, но не е особено умна. Като й кажеш „Добро утро“, десет минути се чуди какво да ти отговори.
Нещо в мен прещрака. Аз не бях единственият, изгубил съпругата си.
— Извини му се от мое име — казах на Хакнар. — Не мисля, че ще успея да дойда. А сега ще е по-добре да тръгвам. Благодаря ти за информацията.
— Радвам се, че можах да ти помогна, Белгарат. — После той се обърна и се уригна. — Гостилничарю, още пиво!
Излязох на улицата и се отправих бавно към храма на Чалдан, опитвайки да забравя поне за известно време за загубата на Черек. Имах си достатъчно поводи да скърбя. Пък и не исках да рискувам с тежки мисли, защото този път наоколо нямаше никой, който да ме привърже за леглото.
Получих още няколко настойчиви покани да посетя графа в неговия дворец, но ги отклоних до една с набор подходящи извинения. Не бях посетил графа на Во Вакюм и затова не исках да излиза, че фаворизирам някой от местните владетели. Нямах никакво желание да ставам инициатор, макар и косвен, на нова война.
С това решение май допуснах грешка. Вероятно можех да спестя на Арендия няколко хилядолетия страдание, ако просто бях привикал тези трима графове, за да им набия в главите, че примирието е повече от задължително. Като се има предвид природата на арендите, обаче, те най-вероятно щяха да се отметнат от дадената пред мен дума след не повече от месец.
Така или иначе, вече бях научил онова, което исках да зная, а поканите в двореца на графа започваха да стават все по-настойчиви, затова благодарих на жреците за тяхното гостоприемство и си тръгнах на следващата сутрин, още преди изгрев слънце.
Бях почти убеден, че графът на Во Астур ще приеме моето „неочаквано“ отпътуване като лична обида и затова на около миля от града свих към гората и там приех отново облика на вълк.
(Да, наистина беше болезнено. Въобще не бях сигурен дали ще успея да го направя, но беше време да разбера действителното положение. Напоследък бях правил доста неща, с които само задълбочавах болката си. Нямах намерение да прекарам остатъка от своя живот като емоционален инвалид. Поледра не би харесала това. Ако ли пък изгубех разсъдъка си при опита да се преобразя във вълк, тогава какво? Още един побеснял вълк в арендските гори едва ли щеше да направи впечатление на някого.)
Моите предчувствия относно настроението на графа на Во Астур се оказаха доста точни. Тъкмо се промъквах тихичко по южния край на гората, когато недалеч от мен профуча група ездачи. Астурианският граф май наистина искаше да му погостувам. Шмугнах се сред дърветата, седнах на задните си лапи и изгледах отдалечаващите се хора на Негово превъзходителство. По онова време арендите бяха далеч по-ниски, отколкото са днес, и групата безстрашни воини изглеждаха доста смешни, възседнали едрите си коне.