Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
Той я спря, като се протегна и стисна ръката й. Погледна я с изражение, което вгорчи настроението й.
Предложението Филип да я придружава на най-различни обществени събития беше негово. Той настояваше тя да ги посещава в негово отсъствие. И сега да играе ролята на наранен съпруг, когато при всяка възможност ги хвърляше един към друг! Това я разяри. Той провали интимното настроение, което се бе създало между тях след завръщането му и това й причини болезнено чувство на загуба.
— Няма какво да прекъснеш.
Думите бяха изречени с презрение, а тя не можеше да си намери място от яд и унижение. Издърпа ръката си от хватката му, обърна се и се отправи към кухненската постройка.
— Трябва да имаш повече доверие в жена си — произнесе Филип, докато Люсиен издърпваше един стол от ковано желязо.
— Когато ти си наоколо, не бих имал доверие и на добрите сестри урсулинки — сухо промълви Люсиен. — Имам силна памет и си спомням твоята, много повече от семейна загриженост към доведената ти сестра.
— И аз си спомням безчувственото ти отношение към Аурора. Ти знаеше, че тя се страхува да стои сама в Сан Рьогре и въпреки това системно отсъстваше, за да служиш на Водрюл. Знам, че изпълняваше задълженията си към короната и към красивата Франция, но не се интересуваше, че Аурора е съвсем сама, единствената французойка в плантация, пълна с негри, с изключение на грубиянин Цвайг, твоя надзирател — избълва Филип разгорещено.
— Нима Аурора е била сама? — попита Люсиен с горчив цинизъм в гласа, а едната му тъмна вежда се повдигна презрително. — Странно, но Доминик ми разказа друга история. Изглежда Аурора е изпитвала удоволствието от твоята компания дни наред, когато аз съм отсъствал.
— Значи освен икономка, Доминик е и твой шпионин! — озъби се Филип. — Тази жена винаги ме е мразела. Тя не може да се примири с мисълта, че като легитимен наследник, богатството на Дюбрюл е в мои ръце, докато тя дори не е призната от баща ми за негово дете. По същата причина тя мразеше и Аурора. Ние имахме предимството да бъдем членове на семейство Дюбрюл, докато тя, с кръвта на Дюбрюл във вените си, беше слугиня.
Той сви рамене и добави:
— Разбира се, тя би казала всичко, за да дискредитира и двама ни, въпреки, че използваше Аурора за свои собствени цели.
— Това, което казваш за Доминик, е вярно, но кой би я обвинил? Животът на свободните, но със смесена кръв хора не е лесен. Свободен, но неприет като френски гражданин в Нови Орлеан, винаги държан настрани от обществото. Не смятам, че намираш това за лесен път — разсъждаваше Люсиен, като гледаше събуждащите се цветя в градината.
— И още нещо. Чух, че силата й расте сред негрите, а също и сред някои най-изтънчени френски граждани — каза Филип. — Знаеш, че има нова вуду магьосница, за която се говори, че има голяма власт.
— Чух! — отговори той решително.
Карес спря по средата на пътя зад високия маслинен храст, щом чу, че се споменава името на Доминик. Широкият гръб на Люсиен бе обърнат към нея, така че не можеше да я види. Без да се срамува, реши да подслуша разговора им.
Тя изпусна тиха въздишка, като чу съпруга си да признава, че е чул за новата магьосница. Тя се чудеше, стискайки малкия поднос, дали той не знаеше, също така, че част от нейния ритуал е да се маскира като Аурора. Със светлата си кожа, облечена в дрехите на Аурора и с нейната перука, в сумрака би могла да мине за мъртвата жена. Колко ли хора са виждали наистина Аурора? Много малко, а и отдавна са я забравили. Но всичко това целеше в Нови Орлеан да се разнася мълвата за нейното възкръсване. Карес изведнъж разбра защо е толкова важно за Доминик тя да се присъедини към нея. Приличаше на Аурора толкова много, че дори французите, участващи в тези ритуали, щяха да повярват, че Доминик е съживила мъртвец. И Люсиен изглежда не можеше или не желаеше да спре Доминик. Може би, шепнеше онзи тих глас в нея, това е така заради всичко, което знае или което е видяла преди седем години, в навечерието на празника на Вси Светии.
Тя пое дълбоко въздух за кураж и излезе от скривалището си зад сладката маслина, понеже забеляза, че Раймонд я наблюдава от вратата на малката конюшня.
Имайки предвид обстоятелствата, трябваше да се опита да се държи колкото е възможно по-нормално. Никога не се бе чувствала по-самотна, нямаше къде да отиде, не можеше да вярва на никого, дори на Люсиен. Нямаше значение колко много го обича, в съзнанието й оставаха нерешени въпроси.
— Нещо не е наред ли? — попита остро Люсиен и двамата мъже се изправиха на крака при приближаването й.
— Няма нищо — отговори кратко тя, поставяйки на масата тракащите съдове, тъй като ръцете й трепереха и тя трудно удържаше тежкия, претрупан поднос. Трябваше да се досети, че наблюдателните очи на Люсиен ще открият всяка промяна върху лицето й. Те бяха в такъв синхрон, че той лесно можеше да разбере, че е нещастна.