Кучетата на войната

Шанън изсумтя.

— На един лист — допълни тя.

Ирландецът отново не прояви интерес. Лицето му остана заровено във възглавницата.

— Да ти кажа ли къде?

Реакцията му беше обезсърчителна. Просто отново изсумтя.

— В една папка на татковото бюро.

С друга фраза не би могла повече да го стресне. Той рязко отметна чаршафа, скочи и здраво я стисна за раменете. В погледа му имаше напрегнатост, която я плашеше.

— Причиняваш ми болка — спонтанно реагира тя.

— Каква е тази папка?

— Папка като папка — пророни Джули почти през сълзи. — Искам само да ти помогна.

Той се отпусна и лицето му видимо омекна.

— Какво си търсила в тази папка?

— Ами ти все ме разпитваш за него и когато я видях, просто реших да погледна. Така видях твоето име.

— Разкажи ми сега всичко отначало — каза наемникът със спокоен тон.

Когато свърши разказа си, Джули протегна ръце и ги обви около врата му.

— Обичам те, мистър Кат — промълви тя. — Направих го само защото те обичам. Грешно ли съм постъпила?

Шанън се замисли. Тя вече знаеше твърде много и имаше само два начина да си осигури мълчанието й.

— Наистина ли ме обичаш? — попита той.

— Да, наистина те обичам.

— Би ли казала или направила нещо, което ще ми причини зло?

Тя се отдръпна леко и го изгледа втренчено. Сцената придобиваше чертите на детските й мечти.

— Никога — патетично заяви тя. — Никога няма да проговоря. Каквото и да правят с мен.

Шанън премигна няколко пъти от удивление.

— Никой нищо няма да прави с теб — каза той. — Просто недей да казваш на баща си, че ме познаваш и че си се ровила в книжата му. Той ме е наел да събирам информация за условията на рудодобива в Африка. Ако разбере, че се познаваме, ще ме уволни. Тогава ще трябва да си търся друга работа. Вече ми предложиха една, която е чак в Африка. Така че, разбираш ли, ако баща ти научи за нас, ще се наложи да замина и да те оставя.