Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Камионетката, която очакваше, се появи в осем без пет. Когато намали, за да свие по отклонението към фермата, наемникът различи фигурата на шофьора зад волана, а до него една топка, увенчана с дребна глава, която несъмнено принадлежеше на мосю Буше. Задните габарити на камионетката осветиха отбивката и след малко се скриха зад горичката. Явно Буше играеше чисто.
Шанън изчака три минути и насочи своята камионетка по отклонението. Когато стигна пред фермата, видя, че камионетката на Буше стои със запалени фарове в средата на двора. Той изгаси двигателя и слезе, като също остави фаровете светнати. Предницата му беше на около три метра от задницата на другата камионетка.
— Мосю Буше! — извика Шанън в мрака.
Наемникът също стоеше на тъмно, леко встрани от собствените си фарове.
— Мосю Браун — обади се хъхрещият глас на Буше и дебелият търговец се показа на светлината.
Беше довел и своя „помощник“ — як мъжага, който по преценка на Шанън можеше да вдига тежести, но не и бързо да реагира. Ирландецът знаеше, че при нужда Марк е пъргав като пантера. Така че в случай на спречкване нямаше да имат проблеми.
— Носите ли парите? — попита Буше и се приближи.
Шанън посочи към кабината на камионетката.
— Там са. Вие носите ли шмайзерите?
Буше махна с ръка към своята камионетка.
— В каросерията.
— Предлагам да си разменим нещата тук навън между двете камионетки — каза Шанън.
Буше се обърна и рече нещо на фламандски, което Шанън не разбра. Помощникът му отиде зад камионетката и отвори вратите на каросерията. Шанън се стегна. Ако имаше някакви изненади, те щяха да дойдат с отварянето на вратите. Но нищо не се случи. Фаровете на неговата камионетка осветиха десет плоски квадратни сандъка и един кашон без капак.
— Приятелят ви не е ли тук? — попита Буше.
Шанън изсвири. Малкия Марк изскочи иззад обора. Настъпи мълчание. Шанън се прокашля.
— Хайде да започнем с размяната — каза той, бръкна в кабината и извади обемист кафяв плик. — В брой, както се уговорихме. Двайсетдоларови банкноти. Пачки по петдесет. Десет пачки.
Дебелият белгиец взе да прехвърля банкнотите с изумителна бързина за тези пухкави ръце. Преброените пачки пъхаше в джобовете си. Когато преброи и последната, той отново измъкна всички пачки и изтегли по една случайна банкнота от всяка. На светлината на ръчно фенерче провери внимателно дали не са фалшиви. Банкнотите бяха редовни. Накрая Буше кимна.
— Всичко е наред — каза той и извика нещо на помощника си.
Мъжагата се отстрани от вратите на камионетката. Шанън кимна към Марк. Белгиецът се приближи и свали първия сандък на тревата. Извади от джоба си една автомобилна щанга и напъна капака. После доближи фенерчето си и огледа десетте подредени един до друг шмайзера. Взе един от тях и провери затвора, ударника и цевта. Остави обратно автомата и затръшна капака.
За десет минути успя да провери и десетте сандъка. Докато се занимаваше с това, помощникът на мосю Буше го наглеждаше отблизо. Шанън стоеше на около пет метра встрани от Буше. Накрая Марк надникна в отворения кашон. В него имаше 500 пълнителя. Той изпробва един, за да се увери, че пасва. После се обърна към Шанън и кимна.
— Всичко е точно — обади се Марк.
— Бихте ли помолили вашия приятел да помогне на моя при товаренето? — обърна се Шанън към Буше.
Дебелият търговец разпореди на помощника си. След пет минути десетте плоски сандъка и кашонът с пълнителите бяха в каросерията на камионетката. Преди да го натоварят, двамата яки фламандци свалиха чувалите с картофи, а Марк каза нещо на фламандски и човекът на Буше се засмя.
Когато сандъците отидоха горе, Вламенк нагласи задната преграда, която на височина стигаше до средата на покритата каросерия. После взе един нож, разряза връзката на най-близкия чувал, метна го на рамо и го изсипа в каросерията. Картофите заподскачаха лудо, търсейки си местенце между сандъците и кашона. Другият белгиец отново се засмя и започна да помага на Марк.
Картофите доволно покриха оръжието. Всеки би потвърдил, че в каросерията на тази камионетка има просто куп ранни картофи. Чувалите захвърлиха край оградата.
След като свършиха, двамата товарачи се появиха заедно иззад каросерията.
— Готово. Можем да тръгваме — каза Марк.
— Ако нямате нищо против, ние ще потеглим първи — обърна се Шанън към Буше. — Все пак у нас е нелегалната стока.
Той изчака Марк да запали двигателя и да обърне. Едва тогава скочи в кабината. Някъде по средата на малкото пътче имаше страшно дълбока дупка и камионетката почти спря, за да мине през нея. В този момент Шанън промърмори нещо на Марк, взе му ножа, скочи навън и се скри в храстите.