Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
След пенсионирането си мистър Робъртс се бе съгласил да изпълни няколко деликатни задачи, поверени му не само от неговите бивши работодатели, но и от други швейцарски банки. В сряда следобед му възложиха именно такава задача.
Първо банка „Цвингли“ състави официално писмо до председателя и секретаря на „Бормак“, което мистър Робъртс представи като удостоверение, че е упълномощен да представлява банката в Лондон.
После се състояха още две срещи между мистър Робъртс и секретаря на компанията. На втората присъстваше и председателят майор Лутън, брат на починалия помощник-управител на плантациите на сър Йън Макалистър.
Уговориха се за извънредно събрание на Съвета, което се проведе в лондонската кантора на секретаря на „Бормак“. Освен майор Лутън на него присъстваше и един от директорите от провинцията. Двама директори бяха достатъчни за кворум, но трима съставляваха квалифицирано мнозинство. Съветът разгледа изготвената от секретаря резолюция и документите, които той представи. Четиримата неизвестни акционери, чиито интереси представляваше банка „Цвингли“, несъмнено притежаваха в момента общо трийсет процента от акциите на компанията. Не подлежеше на съмнение фактът, че те са упълномощили банка „Цвингли“ да оперира от тяхно име, а банката бе назначила с неоспорими документи мистър Робъртс за свой представител.
Аргументът, който реши изхода на обсъждането, беше съвсем прост. Щом като група бизнесмени са решили да закупят такъв голям обем от акциите на „Бормак“, следваше да се вярва на твърдението на тяхната банка, която заявяваше от тяхно име, че те възнамеряват да инжектират нови капитали в компанията. Подобно действие не би могло да се отрази отрицателно върху цените на акциите, а и тримата директори бяха акционери. Резолюцията бе гласувана на първо и на второ четене и бе приета. Никой не се сети да промени онази клауза в устава на компанията, която определяше, че двама директори съставляват кворум за вземане на решения, въпреки че сега директорите бяха шест, а не пет.
Мистър Кийт Браун се превръщаше в постоянен гост на градчето Брюге и в почитан клиент на „Кредитбанк“. Мистър Гесенс го прие с обичайната учтивост и го уведоми, че сутринта се е получил превод от Швейцария в размер на 20 000 лири. Шанън изтегли 10 000 долара в брой и взе чек за 26 000 долара на името на Йохан Шлинкер от Хамбург.
Отиде в близкия пощенски клон и пусна чека с препоръчано писмо, като добави в плика и няколко реда от себе си, с които подканваше германеца да задвижи испанската сделка.
До срещата с Буше останаха четири часа, два от които Шанън и Вламенк убиха над чаши с чай в спокойната обстановка на едно кафене. Малко преди смрачаване потеглиха за мястото.
Между Брюге и Гент, който се намира на четиридесет и пет мили на изток, има един изоставен път. Тъй като той лъкатуши през равното поле, повечето шофьори предпочитат новата магистрала Брюксел — Остенд, която също минава през двата фламандски града. Наемниците поеха по стария път и някъде по средата на разстоянието откриха пустата ферма, която им бе описал Буше, или по-скоро видяха избелялата табела, която указваше пътя към нея. Самата ферма беше скрита зад една горичка.
Шанън подмина леко отбивката и спря. Марк слезе и отиде да огледа фермата. Върна се след двайсет минути и потвърди, че наоколо наистина е пусто и не се забелязват признаци на човешко присъствие. Нямаше и следи от някакви приготовления за негостоприемно посрещане на двамата купувачи.
— Има ли някой в къщата и в пристройката? — попита Шанън.
— Къщата е заключена и отпред, и отзад. Не си личи някой да е стъпвал скоро. Огледах оборите и конюшнята. Няма никой.
Шанън си погледна часовника. Вече се беше стъмнило. До срещата оставаше един час.
— Скрий се в двора и дръж района под око! — заповяда ирландецът. — Аз ще наблюдавам оттук входната врата.
Когато Марк се отдалечи, Шанън отново огледа камионетката. Тя беше стара и раздрънкана, но все още вършеше работа. Двигателят й бе минал през основен ремонт. Шанън взе двата фалшиви номера и ги залепи с изолирбанд върху истинските. После, на безопасно разстояние от фермата, лесно щеше да ги махне, но сега не виждаше никакви основания да показва на мосю Буше действителната регистрация на камионетката. На двете врати имаше големи рекламни лепенки, които изпъкваха доста ярко, но и те можеха бързо да паднат. В каросерията се намираха шест големи чувала с картофи, които Вламенк бе натоварил по негово нареждане, и широката дъска, която се слагаше като задна преграда. Доволен, Шанън се върна на поста си край пътя.