Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Когато първият вързоп влезе вътре, Марк се захвана да възстанови дъното на варела. От един железарски магазин на пристанището си беше набавил нови кръгли тенекиени плоскости. Сега взе една от тях и я нагласи върху дупката. Наложи се половин час да пили, преди да успее да напасне новия кръг, така че да прилепне плътно във всички точки към образувания при изрязването трисантиметров ръб. Марк пусна горелката си, захранвана от газова бутилка, взе парче мека тел за припой и започна да споява двете тенекиени плоскости.
Металът може да се завари с метал и за да се получи възможно най-здрава снадка, се използва именно този метод. Но един варел, в който преди е имало масло или гориво, запазва остатъчен слой по вътрешната си повърхност. Когато се нагорещи, както става при заваряването, този маслен слой започва да се изпарява и може да предизвика опасна експлозия. Спояването на две тенекиени плоскости не дава същата здравина на снадката, но може да се извърши при значително по-ниска температура. При положение, че варелите стоят изправени и не се лашкат рязко (в този случай вътре се получават мощни плисъци), връзката между двете плоскости би се оказала достатъчно дълговечна.
Накрая Марк попълни с припой оставащите малки пукнатини и когато спойката изстина, напръска цялото дъно с боя, която съвсем точно повтаряше цвета на всички варели на фирмата „Кастрол“ по целия свят. После изчака боята да изсъхне и внимателно обърна варела. Развинти капачката, взе едно от предварително приготвените големи канчета и започна да налива смазочно масло.
Яркозелената, плътна, лепкава течност се стичаше през отвора и с бълбукане си проправяше път към дъното. Бавно изпълваше въздушните луфтове между стената на варела и вързопа с оръжие, разливаше се във всяка пролука между отделните торби и обилно напояваше канапа и въжетата. Въпреки че Марк обезвъздуши всички торби, преди да ги завърже, в тях все пак бяха останали въздушни мехурчета, скрити в пълнителите и цевите на автоматите. Този въздух отнемаше част от теглото на метала и с пълненето на варела тежкият вързоп ставаше почти безтегловен. Люшкаше се нагоре-надолу сред плътното масло и накрая бавно потъна под повърхността.
Белгиецът наливаше с две канчета и когато варелът се напълни догоре, той изчисли, че вързопът заема седем десети от обема, а на маслото се падат три десети. Беше налял шейсет литра в двесталитровия варел. Накрая Марк запали ръчното си фенерче и огледа повърхността. Течността хвърляше мазно зелени отблясъци с леко златист нюанс. От съдържанието на дъното нямаше и следа. След един час той опипа варела отдолу. Нямаше никакви течове. Новата плоскост прилепваше плътно.
В добро присъствие на духа Марк отвори вратите на гаража и вкара камионетката вътре. Оставаше му да изгори единия от двата сандъка с немски надписи и да изхвърли на пристанището един вече ненужен тенекиен кръг. Той се увери, че системата работи. Беше сигурен, че ще може да обработва по два варела на ден и да свърши до 15-и, както бе обещал на Шанън. Беше щастлив, че отново се е заловил за работа.
Доктор Иванов беше вбесен. Не му се случваше за пръв път и със сигурност нямаше да му е за последен.
— Каква бюрокрация! — разпалено говореше той на жена си, докато закусваха. — Тъпашка, некомпетентна, умопомрачителна бюрокрация цари в тази абсурдна страна.
— Така е, така е, Михаил Михайлович — опитваше се да го успокои тя и едновременно наливаше още две чаши силен горчив чай, какъвто го обичаше мъжът й.
Улегналата и земна рускиня искаше да внуши на своя вятърничав съпруг, че трябва да внимава какво говори или поне да сдържа изблиците си, когато е сред чужди хора.
— Ако капиталистите знаеха колко време е необходимо, за да се намерят в тази страна най-прости гайки и болтове, щяха да се пръснат от смях.
— По-тихо, скъпи — каза жена му, докато си разбъркваше захарта. — Не се горещи толкова.
Минаха няколко седмици, откакто директорът го повика в облицования с чамови плоскости кабинет, разположен в централната сграда на огромния комплекс от лаборатории и жилищни блокове, който принадлежеше на Минногеоложкия институт в далечен Сибир. Шефът го уведоми, че го командирова в Западна Африка като ръководител на проучвателен екип и му заповядва сам да се заеме с организацията на експедицията.
Това означаваше да се откаже от проекта, в който беше влязъл доста дълбоко, и да принуди други двама свои колеги да направят същото. Той пусна поръчки за необходимата в африкански условия екипировка. Разясни изискванията си на десетина търговски обединения, като си наложи да отговаря учтиво на всички въпроси и въпросчета, и започна да чака екипировката да се получи, за да бъде опакована. Доктор Иванов беше ходил в Гана като член на проучвателен екип по времето, когато Нкрума беше на власт, и знаеше какво означава работа в джунглата. Спомни си как бе казал на тогавашния ръководител на екипа: