Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
— Ако му кажем каква е работата и реши да напусне, за него има само един път — каза Шанън и посочи мазната вода под кърмата.
— Има и още нещо, Кат. Добре ще е да го привлечем на наша страна. Той познава кораба и ако реши да остане, ще се опита да убеди капитана да продаде „Тоскана“ на нас, а не на местната компания, която си точи зъбите за него. Мнението му има тежест пред капитана, защото старецът му вярва и иска корабът да попадне в добри ръце.
Шанън обмисли логиката на казаното. Тя му хареса. До операцията оставаше малко време и „Тоскана“ му трябваше. Първият помощник можеше да му помогне да купи кораба и със сигурност бе в състояние да го управлява. Освен това съществува едно желязно правило при даването на подкупи. Никога не се опитвай да подкупиш всички. Купи само човека, който има власт над подчинените си, и не бери грижа за другите. Шанън реши да се опита да спечели Валденберг на своя страна. Двамата наемници се върнаха под сенника.
— Ще бъда откровен с вас, мистър Валденберг — каза Шанън. — Истина е, че ако купя кораба, нямам намерение да транспортирам с него фъстъци. Истина е също, че при товаренето на моята стока съществува определен риск. После при разтоварването рискове няма да има, защото корабът ще бъде извън териториални води. Трябва ми добър капитан, а Курт Семлер твърди, че вие сте такъв. Нека поставим нещата съвсем ясно. Ако аз купя „Тоскана“, ще ви предложа капитанския пост. В продължение на шест месеца ще получавате твърда заплата, два пъти по-голяма от сегашната. Освен това ви се полага премия от 5 000 долара за първия рейс, който е предвиден за след десет седмици.
Валденберг изслуша предложението, без да каже нито дума. После се ухили и се изправи. Протегна ръка към Шанън.
— Господине, смятайте, че вече имате капитан.
— Чудесно! — каза Шанън. — Само че първо трябва да купим кораба.
— Няма проблеми — каза Валденберг. — Колко сте готов да платите?
— А колко струва?
— Колкото предложи пазарът — отговори Валденберг. — Конкурентите определиха таван от 25 000 лири и нито пени повече.
— Аз ще кача на 26 000 лири — каза Шанън. — Капитанът ще се съгласи ли с тази цена?
— Разбира се. Говорите ли италиански?
— Не.
— Спинети не говори английски. Така че нека аз да ви превеждам. Няма начин да не убедя стареца. При тази цена, а и още повече щом аз ще съм капитан, той ще даде кораба на вас. Кога можете да се срещнете с него?
— Утре?
— Добре. Утре в десет. Тук на борда.
Двамата отново се здрависаха и наемниците си тръгнаха.
Малкия Марк Вламенк с голямо удоволствие работеше в наетия от него гараж. Заключената камионетка беше паркирана на уличката отпред. Той заключи и вратата на гаража, за да предотврати нежелани посещения, докато работи. Вече прекарваше втори следобед тук и вървеше към края на първия етап от работата.
До задната стена на гаража бе изправена масивна дървена пейка, на която бяха наредени всички необходими инструменти. Марк ги бе купил с част от петстотинте лири, които му даде Шанън (със същите пари беше купена и камионетката). Край една от страничните стени имаше пет големи варела. Те бяха яркозелени и носеха емблемата на петролната компания „Кастрол“. Марк ги бе купил празни на доста изгодна цена от една от големите параходни фирми на пристанището. Бяха предназначени за смазочно масло и оригиналното им съдържание бе отбелязано с ясни букви.
Марк беше изрязал дъното на първия варел от редицата и сега той стоеше обърнат със зеещата дупка нагоре. Горната плоскост, на която се завинтва капачката, лежеше на пода. Около дупката имаше трисантиметров ръб, останал от изрязаното дъно.
Белгиецът беше донесъл от камионетката два сандъка с шмайзери и двайсетте автомата бяха почти готови да влязат в новото си скривалище. Той внимателно уви с широк скоч всеки автомат от край до край. После прилепи към всяка от така приготвените мумии по пет пълнителя. След мумифицирането всеки шмайзер попадна в отделна здрава полиетиленова торба, която след съответно обезвъздушаване бе завързана с канап. Тази торба влизаше във втора, външна, отново полиетиленова торба, която също бе завързана. Марк прецени, че в тази опаковка оръжието ще се запази сухо, докато дойде време отново да излезе на въздух.
Той взе двайсетте пакета и ги привърза заедно с две яки конопени въжета. Този голям вързоп пусна внимателно в дупката на варела. Варелите бяха от обикновения тип с вместимост четиридесет и два галона или двеста литра. Така че за двайсетте автомата и прикрепените към тях пълнители имаше достатъчно място и дори оставаше малък луфт край стената.