Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Двамата се качиха на борда. Насочиха се към кърмата и стигнаха до стръмни стълби, които водеха надолу към мрака на каютите. Семлер извика и наемниците се спуснаха по стълбите. Долу ги посрещна мускулест мъж на около четиридесет години. Той кимна на Семлер и обърна грубото си лице към Шанън.
Семлер се здрависа с него и го представи на Шанън.
— Карл Валденберг, първи помощник-капитан.
Валденберг кимна отсечено и се здрависа с ирландеца.
— Значи сте дошли да разследвате нашата стара „Тоскана“? — попита той.
Шанън със задоволство отбеляза, че помощникът говори добър, макар и малко завален английски и изглежда като човек, който е готов да приеме на борда не съвсем редовен товар, ако възнаграждението го задоволява. Шанън разбираше интереса на германския моряк към неговата персона. Семлер вече беше уведомил приятеля си, че е казал на екипажа каква е целта на посещението на работодателя му. Естествено беше първият помощник да проявява интерес към новия собственик. Освен за всичко друго Валденберг трябваше да мисли и за собственото си бъдеще.
Механикът, който беше югославянин, се подвизаваше някъде на брега, но наемниците видяха матроса — италиански тийнейджър, който прелистваше някакво порнографско списание върху койката си. Без да чака завръщането на италианския капитан, помощникът ги разведе из кораба.
Шанън се интересуваше от три неща: дали има достатъчно площ за още дванайсет души (хората му можеха да спят, ако трябва, на палубата или в трюма), дали има възможност да се скрият няколко сандъка и, трето, дали двигателите ще издържат на един рейс до Южна Африка.
Валденберг изслуша въпросите му с леко присвити очи, но отговори учтиво. На него му беше ясно, че туристи с редовно платени билети не биха търсили на борда на „Тоскана“ привилегия да спят на палубата под звездното небе. Освен това беше странно да се транспортира товар на такова разстояние с кораб като „Тоскана“. За подобни дълги рейсове обикновено се използват по-големи съдове. Предимството на по-малкия кораб е, че той може много бързо да се натовари и само за два дни да достави товара на стотици мили. Големите кораби губят много време за маневри в пристанището. Но при дълъг рейс като този от Средиземно море до Южна Африка те наваксват изоставането, тъй като развиват по-голяма скорост. Търговците не обръщат никакво внимание на съдове от типа на „Тоскана“ за разстояние над 500 мили.
След като разгледаха кораба, тримата се качиха на палубата и Валденберг ги почерпи с бира. Седнаха да я пият под брезентовия сенник, опънат зад мостика. Именно там започна договарянето. Двамата германци ломотеха на техния език. Помощникът очевидно питаше, а Семлер отговаряше. Накрая Валденберг погледна остро към Шанън, върна погледа си върху лицето на Семлер и бавно кимна с глава.
— Вероятно — каза той на английски.
Семлер се обърна към Шанън и му преведе.
— Валденберг се интересува защо човек като теб, който явно не е добре запознат с морския търговски транспорт, иска да купи кораб за общи товари. Казах му, че ти си по-скоро бизнесмен, отколкото моряк. Той смята, че този бизнес е твърде рискован, за да е нормално един богат човек да реши да вложи пари в него, освен ако няма предвид нещо конкретно.
Шанън кимна.
— Правилно. Курт, искам да поговорим насаме.
Двамата се оттеглиха към кърмата и се надвесиха над парапета. Валденберг продължи да си пие бирата.
— Как ти се струва този тип? — тихо попита Шанън.
— Няма грешка — каза Семлер, без да се колебае. — Капитанът е собственик на кораба. Той е възрастен господин и мисли да се пенсионира. С парите от продажбата иска да си осигури пенсията. Така че мястото на капитана остава вакантно. Смятам, че Валденберг би го приел и аз нямам нищо против. Той има капитанско свидетелство и познава кораба на пръсти. Освен това е опитен моряк. Остава да видим дали е готов да качи на борда товар, който е свързан с рискове. Аз мисля, че ще се съгласи, ако му платим добре.
— Дали подозира нещо? — попита Шанън.
— Естествено. Всъщност той смята, че намерението ти е да прехвърлиш нелегално емигранти в Англия. Не му се ще да го арестуват, но мисля, че ако му предложиш добри пари, ще поеме риска.
— Първата ни грижа все пак е да купим кораба. Той може и после да реши дали да остане. Ако иска да напусне, ще си намерим друг капитан.
Семлер поклати глава.
— Не става. Ще трябва предварително да му обясним в основни линии каква е работата. И ако тогава той реши да напусне, това би нарушило сигурността.