Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Две минути по-късно се появи камионетката на Буше. Тя също намали, за да омекоти тръскането. Шанън се измъкна от храстите, притича до камионетката, наведе се ниско и заби ножа в задната дясна гума. Чу се фъстене, а наемникът отново се върна в храстите. Качи се при Марк на главния път. Белгиецът тъкмо беше свалил рекламните лепенки и фалшивите номера. Шанън нямаше нищо против Буше. Просто му трябваше преднина от половин час.
Към десет и половина двамата наемници се прибраха в Остенд. Оставиха натоварената с пролетни картофи камионетка в наетия от Марк гараж, а после заседнаха в бара на Марк на улица „Клайнщраат“ и вдигнаха не един тост с халби пенлива бира, докато Ана им приготвяше вечерята. Шанън за пръв път виждаше добре сложената любовница на приятеля си и според правилата на наемническия етикет се отнасяше към нея с изискана вежливост.
Вламенк му беше запазил стая в един хотел в центъра, но двамата пиха до късно. Поговориха си за стари битки и премеждия, припомниха си случки и хора, трудни ситуации и рисковани акции. Смееха се на неща, които от днешна гледна точка им изглеждаха забавни, и кимаха мрачно при спомени, които още им причиняваха болка. Барът остана отворен, докато на Малкия Марк му се пиеше. Простосмъртните наоколо седяха и го слушаха.
Наближаваше да съмне, когато двамата наемници отидоха да си легнат.
Малкия Марк се отби в хотела на Шанън към десет и двамата закусиха заедно. Шанън обясни на белгиеца, че иска шмайзерите да влязат в подходяща опаковка, за да се прехвърлят през белгийско-френската граница и оттам да се откарат до едно южно френско пристанище.
— Можем да ги изпратим в щайги с картофи — предложи Марк.
Шанън поклати глава.
— Картофите са в чували, а не в щайги — каза той. — А представяш ли си колко красиво ще се получи, ако някоя щайга се преобърне при транспорта или при товаренето? Не, имам по-добра идея.
През следващия половин час ирландецът изложи изискванията си пред Вламенк. Белгиецът само кимаше.
— Добре — каза той, когато разбра съвсем точно какво се иска от него. — Мога да работя в гаража сутрин, преди барът да отвори. Кога ще ги караме на юг?
— Към 15 май — каза Шанън. — Ще използваме маршрута на шампанското. Ще доведа Лангароти тук да ти помага. В Париж ще се прехвърлим на камионетка с френска регистрация. Искам да опаковаш всичко най-късно до 15 май.
Марк го придружи до пристанището. Взеха такси, защото камионетката трябваше да остане в гаража до момента, в който потегли на последното си пътешествие от Остенд до Париж с товар от незаконно оръжие. Макар че не беше с кола, Шанън си купи без проблеми билет за Дувър за ферибота, който пренасяше автомобили. Прибра се в Лондон в ранните вечерни часове.
Седна в апартамента и написа подробен доклад за Ендийн, като пропусна да отбележи от кого е купил автоматите и къде са складирани. Приложи към доклада отчет за разходите и изчисление за остатъка в сметката в Брюге. Изпрати всичко това до поискване, използвайки обичайния канал за комуникация с помощника на сър Джеймс Мансън.
Рано в петък сутринта се получи пакет от Жан-Баптист Лангароти. В него имаше цял сноп каталози на три европейски фирми, произвеждащи каучукови надуваеми полутвърди лодки от типа, който искаше Шанън. В рекламата се изброяваха разнообразните им приложения — като спасителни лодки, скутери за водни ски, лодки за екскурзии, помощни съдове за яхти, изходни бази за подводен риболов и други подобни. Никъде не се споменаваше фактът, че всички те са създадени на базата на един бърз и маневрен модел, който обслужва нуждите на морските пехотинци.
Шанън прочете каталозите с интерес. От трите фирми едната беше италианска, другата — френска, а третата — британска. Италианската фирма имаше мрежа от шест магазина по Лазурния бряг и най-добре отговаряше на изискванията на Шанън. Освен това тя разполагаше с най-много бройки в наличност. От най-големия модел, лодка с дължина пет метра и половина, имаше две, които можеха да бъдат доставени незабавно. Едната се намираше в Марсилия, а другата — в Кан. В каталога на френските производители бе показана снимка на най-голямата им петметрова лодка, която пореше вълните с леко потънала кърма и вирнат нос.
В писмото си Лангароти пишеше, че една бройка от френските лодки може да се купи от магазин за морски стоки в Ница. Отбелязваше също, че британските модели се произвеждат по специална поръчка. После допълваше, че могат да се намерят по няколко бройки от всички модификации в яркооранжев цвят, но той се интересува само от черните. В заключение Лангароти подчертаваше, че всички модели са пригодени за извънбордови двигатели с мощност над петдесет конски сили, и съобщаваше, че в околността има в наличност седем различни модела двигатели, които отговарят на изискванията.