Кучетата на войната
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Терзиев
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Кучетата на войната». Краткое содержание книги:
Шанън отговори с дълго писмо, в което разпореждаше на Лангароти да купи двете налични италиански лодки и да попълни бройката с лодката френско производство. Подчертаваше, че веднага след получаване на това писмо корсиканецът следва да телефонира на продавачите и да направи твърда поръчка, като им изпрати със запис десетпроцентно капаро. Освен това трябваше да купи от различни магазини три двигателя от най-добрия модел.
Шанън погледна цените и изчисли, че разходите възлизат на малко повече от 4 000 лири. Това означаваше, че леко ще превиши предвидения бюджет от 5 000 лири за по-мощно оборудване, но това не го обезпокои. Щеше да спести от оръжието и (поне така се надяваше) от кораба. Той писа на Лангароти, че ще прехвърли на негова сметка 4 500 лири, като с остатъка от 500 лири корсиканецът трябваше да купи на старо изправна двутонна камионетка, като внимава да е регистрирана и застрахована.
С нея трябваше да обиколи крайбрежието и да закупи трите опаковани в сандъци надуваеми лодки, както и трите извънбордови двигателя, а после да откара цялата партида в склада на спедитора в Тулон най-късно до 15 май. На същата дата преди обяд корсиканецът трябваше да се срещне с Шанън в парижкия хотел, където обикновено отсядаше командирът на наемниците. На срещата трябваше да дойде с камионетката.
Шанън изпрати още едно писмо. То бе адресирано до „Кредитбанк“ в Брюге и изискваше превод от 2 500 лири във френски франкове на сметката на мистър Жан-Баптист Лангароти в централата на банка „Сосиете Женерал“ в Марсилия. И двете писма пусна с експресна поща още същия следобед.
Когато се върна в апартамента си, Кат Шанън се хвърли на леглото и заби поглед в тавана. Чувстваше се адски уморен. Напрежението през последните трийсет дни започваше да му се отразява. Общо взето, подготовката вървеше по график. Алън Бейкър навярно вече уреждаше покупката на минохвъргачки и базуки от Югославия. Доставката им се очакваше в първите дни на юни. Шлинкер сигурно беше в Испания, за да купи деветмилиметрови патрони, които биха стигнали за цяла година. Шанън поръча такова огромно количество муниции само за да избегне евентуални подозрения от страна на испанските власти. Разрешителното за износ трябваше да е готово между средата и края на юни, при положение че Шанън успее да съобщи на германеца името на кораба и при положение че корабът бъде одобрен от властите в Мадрид.
От Вламенк се изискваше вече да е подготвил автоматите за транспортиране през Белгия и Франция до Марсилия. По график те трябваше да са на кораба до първи юни. Лодките и двигателите следваше да се натоварят по същото време от Тулон заедно с допълнителното помощно оборудване, което Шанън поръча при Шлинкер.
Освен прехвърлянето на шмайзерите през граница всичко друго беше съвсем законно. Това не означаваше, че няма опасност от провали. Възможно беше някое от двете правителства да не одобри представената документация и да забави или да откаже продажбата.
Следващата точка бяха униформите, които Дюпре навярно все още набавяше в Лондон. Те също трябваше да са в склада в Тулон най-късно до края на май.
Но големият проблем си оставаше корабът. От Семлер се искаше да намери най-подходящия съд. Вече цял месец той търсеше без резултат.
Шанън се смъкна от леглото и изпрати по телефона телеграма до апартамента на Дюпре, с която му заповядваше да се обади. Тъкмо остави слушалката, и телефонът звънна.
— Здравей, аз съм.
— Здравей, Джули — каза той.
— Къде ходиш, Кат?
— Бях заминал. В чужбина.
— Ще бъдеш ли в града през уикенда?
— Да, навярно.
Всъщност Шанън не можеше нищо да предприеме, докато не получи вести за кораба от Семлер. Той дори не знаеше къде се намира германецът в момента.
— Чудесно — каза момичето. — Хайде тогава заедно да направим някои работи.
Шанън не включи. Навярно беше от умората.
— Какви работи? — попита той.
Тя започна да му обяснява с точни и чисто телесни термини. В един момент Шанън я прекъсна и каза да идва веднага и да докаже какво може.
Макар че цяла седмица репетираше как ще съобщи новината, сред унеса на любовното преживяване Джули съвсем забрави за нея. Сети се едва към полунощ. Надвеси се над ухото на полузаспалия наемник и изтърси:
— Между другото онзи ден ти видях името.