Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
От няколко години вече той усещаше бремето на собственото си тяло. Познаваше симптомите. Беше ги чел в учебниците, беше ги виждал потвърдени в реалния живот при по-възрастни пациенти, без тежки оплаквания до този миг, които изведнъж почваха да описват синдроми, извлечени сякаш дума по дума от медицински книги, по се оказваха въображаеми. Професорът му по детски болести от „Салпетриер“ го бе съветвал да избере педиатрията като най-честната специалност, защото децата се разболяват само когато наистина са болни, и не могат да казват на лекаря условни термини, а само конкретни симптоми на действително съществуващи болести. Докато възрастните, натрупат ли години, или имаха симптоми без болести, или нещо по-лошо — имаха тежки болести със симптоми на други безобидни заболявания. Той ги залъгваше с облекчителни средства, за да даде време на времето, докато свикнеха да не забелязват неразположенията си от дългото съжителство с тях на бунището на старостта. Доктор Хувенал Урбино обаче никога не бе помислял, че лекар на неговата възраст, видял какво ли не, няма да може да преодолее тревогата, че е болен, когато не е. Или още по-лошото — само от лекарски предразсъдък да мисли, че не е болен, когато може би налети на е болен. Беше минал четиридесетте, когато каза в катедрата полу на шега, полу на истина: „Единственото, от което имам нужда в живота, е някой, който да ме разбира.“ Но когато се забърка в лабиринта на госпожица Линч, той вече го мислеше съвсем не на шега.
Всички действителни или въображаеми симптоми на възрастните му пациенти се струпаха в тялото му. Усещаше формата на черния си дроб така отчетливо, че можеше да определи точно големината му, без да го опипва. Усещаше мъркането като на дремеща котка на бъбреците си, усещаше преливащия се блясък на пикочния си мехур, усещаше жуженето на кръвта в артериите си. Понякога се събуждаше като риба на сухо, не му стигаше въздух. Имаше вода в сърцето. Усещаше го да губи ритъм за миг, да изостава с един удар като в училищните маршове, раз-два, и най-сетне го усещаше как отново се възстановява, защото бог е велик. Но вместо да прибегне към същите средства за облекчение, които даваше на болните си, той бе заслепен от ужас. Вярно беше: едничкото, което искаше от живота и като петдесет и осем годишен мъж, беше някой, който да го разбира. И така се обърна към Фермина Даса, съществото, което най-много го обичаше и което той най-много обичаше на този свят и с което тъкмо бе успял да намери покой на съвестта си.
А това се случи, след като тя прекъсна следобедното му четене и поиска да я погледне в очите, а той получи първия намек, че неговият адски кръг е разкрит. Само дето не разбираше как, защото не можеше да си представи, че Фермина Даса е разкрила истината само чрез обонянието си. Така или иначе, открай време в този град човек не можеше да има тайни. Скоро след прокарването на първите домашни телефони няколко брака, които изглеждаха стабилни, се разпаднаха само поради анонимни телефонни обаждания, а много семейства от страх върнаха телефонните апарати или дълги години отказваха да си прокарат телефон. Доктор Урбино знаеше, че съпругата му твърде много уважава себе си, за да допусне и опит за анонимно обаждане, а не можеше да си представи някой толкова дързък, че да го направи от свое име. Боеше се обаче от стария изпитан метод: бележка, пъхната под вратата от неизвестна ръка, можеше да окаже въздействие не само защото осигуряваше двойна анонимност — и на подателя, и на получателя, но и защото пословичният му произход позволяваше да му се припише някаква метафизична връзка със знаците на провидението.
Ревността не бе влизала в къщата му — за повече от тридесетгодишния съпружески мир доктор Урбино неведнъж се бе хвалил пред хората, и дотогава то беше вярно, че е като шведските кибритени клечки, които палят само от собствената си кутийка. Но нямаше понятие каква би могла да бъде реакцията пред установената изневяра на една толкова горда жена, с толкова честолюбие и силен характер като неговата. Така че, след като я погледна в очите, както тя бе поискала, не му хрумна нищо друго, освен пак да наведе поглед към книгата, за да прикрие смущението си, и се запреструва, че е погълнат от нежните извивки на остров Алка, докато измислеше какво да направи. Фермина Даса също не каза нищо повече. Когато привърши с кърпенето на чорапите, тя нахвърли пешата безредно в кошницата, разпореди се в кухнята за вечерята и се прибра в спалнята.
Тогава именно той взе решението си така окончателно, че в пет часа следобед не мина през къщата на госпожица Линч. Обещанията за вечна любов, бляновете за тайна къща само за нея, където той ще може спокойно да я посещава, небързащото щастие чак до смъртта, всичко, което бе обещавал в разгара на любовта, бе зачеркнато веднъж завинаги. Последното, което госпожица Линч получи от него, бе златна диадема с изумруди, която кочияшът й предаде без никакъв коментар, съобщение или бележка, а кутийката бе опакована в аптекарска хартия, та кочияшът да помисли, че е спешно лекарство. Повече не я видя, дори случайно, до края на живота си и само бог е свидетел каква болка му причини това героично решение и колко горчиви сълзи проля, затворен в тоалетната, за да преживее личното си поражение. В пет часа, вместо да отиде при нея, той извърши пред изповедника си акт на дълбоко покаяние, а в неделя се причести с разбито сърце, но с успокоена душа.