Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
Доктор Хувенал Урбино подрани на съботната среща с десет минути и госпожица Линч още не беше се дооблякла, за да го посрещне. Не помнеше да е чувствувал подобно напрежение от времето, когато в Париж се явяваше на устни изпити. Излетната на ленените чаршафи в тънък копринен комбинезон, красотата на госпожица Линч нямаше край. Всичко в нея беше голямо и силно — бедрата й на сирена, кожата й като печена на бавен огън, поразителните й гърди, прозирните й венци със съвършени зъби, въобще цялото й тяло излъчваше добро здраве, което именно беше човешкият мирис, откриван от Фермина Даса по дрехите на съпруга й. Беше отишла на преглед, защото страдаше от нещо, което тя очарователно наричаше „усукани колики“, а доктор Урбино смяташе за сериозен симптом. Така че провери вътрешните й органи по-скоро с желание, отколкото с внимание, като все повече забравяше науката си и захласнат откриваше, че това прекрасно същество и отвътре е толкова красиво, колкото и отвън. Тогава се отдаде напълно на насладата от докосването, но вече не като най-квалифицирания лекар из цялото Карибие, а като бедно божие създание, измъчвано от размира на инстинктите. В строгия му професионален живот само веднъж му се бе случвало подобно нещо и тогава бе изживял най-големия срам в живота си, защото възмутената пациентка отстрани ръката му, седна в леглото и каза: „Това, което вие искате, може и да стане, докторе, но не по този начин.“ Госпожица Линч обаче се остави в ръцете му и когато се увери напълно, че докторът вече изобщо не мисли за науката си, му каза:
— Мислех, че етиката не допуска това.
Той бе плувнал целият в пот, сякаш бе влязъл с дрехите в езеро, и избърса ръцете и лицето си с една хавлиена кърпа.
— Етиката си представя, че ние, лекарите, сме от камък — отговори й той.
Тя му подаде благодарна ръка.
— Дори и да мисля така, не значи, че не може. Но представи си какво е за мен, бедната негърка, да ме загледа такъв прочут мъж.
— Не съм преставал да мисля за вас нито миг — каза той.
Направи й това признание толкова боязливо, че бе достоен за съжаление. Но тя го измъкна от неудобството със смях, който озари цялата спалня.
— Знам го, откакто те видях в болницата, докторе — каза тя. — Черна съм, но не и глупава.
Съвсем не му беше лесно. Госпожица Линч държеше честта й да остане неопетнена, искаше сигурност и любов и вярваше, че ги заслужава. Предостави на доктор Урбино възможност да я ухажва, но без да влиза в стаята дори когато беше сама вкъщи. Не му позволи да стигне по-далеч от това да повтори церемонията с опипването и преслушването, с всякакво престъпване на етиката, което той пожела, но без да й съблича дрехите. Той от своя страна не можеше да се освободи от захапаната примамка, да настоява с почти всекидневна обсада. От гледна точка на лекарската практика бе почти невъзможно да продължава връзката си с госпожица Линч, но той беше прекалено слаб, за да спре овреме, както слаб щеше да се окаже по-късно, за да продължи. Толкова му бяха възможностите.
Преподобният Линч не водеше редовен живот. По всяко време той тръгваше с мулето, натоварено от едната страна с библии и брошури с богословска пропаганда, а от другата — с хранителни провизии, и се връщаше, когато най-малко го очакваха. Друго неудобство беше училището отсреща, защото децата заучаваха уроците си загледани навън и това, което най-добре виждаха, беше къщата отсреща, с врати и прозорци, разтворени докрай още от шест сутринта; виждаха как госпожица Линч окачва на стряхата клетката, та косът да научи песните им, виждаха и нея, с пъстър тюрбан, да им припява с блестящия си карибски глас, докато вършеше домашната си работа, а после я виждаха да сяда на портала и запяваше сама, на английски език, следобедните псалми.
Трябваше да изберат време, по което децата ги няма, а възможностите бяха само две — в обедната почивка между дванадесет и два часа, когато и докторът трябваше да обядва, или късно следобед, когато децата си отиваха вкъщи. Този час поначало беше подходящ, по тогава вече докторът бе приключил лекарските си посещения и разполагаше с броени минути да се прибере Вкъщи за вечеря. Третият и най-тежък проблем беше собственото му положение. Не можеше да ходи без каретата си, а тя беше прекалено известна, пък и винаги трябваше да го чака пред вратата. Би могъл да се споразумее с кочияша, както повечето му приятели от клуб „Социал“, но това бе толкова чуждо на нрава му, че когато посещенията в дома на госпожица Линч зачестиха прекалено и самият семеен кочияш в ливрея се осмели да го попита дали не е по-добре да дойде след известно време да го вземе, за да не стои каретата толкова време пред вратата, доктор Урбино го скастри остро — нещо несвойствено за него.