Любов по време на холера
- Автор: Маркес Габриэль Гарсия
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тамара Такова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов по време на холера». Краткое содержание книги:
— Откакто те познавам, за пръв път те чувам да казваш нещо не на място — каза му той. — Ще смятам, че нищо не си казал.
Нямаше изход. В град като този бе невъзможно да се скрие някоя болест, докато каретата на лекаря чака пред вратата. Понякога докторът по собствена инициатива отиваше пеш, ако беше близо, или наемаше файтон, за да избегне злонамерени или прибързани предположения. Но и тези заблуди не вършеха много работа, защото истината можеше да се отгатне от рецептите, които се поръчваха в аптеката, та понякога доктор Урбино се принуждаваше да предписва фалшиви лекарства заедно с необходимите, за да запази свещеното право на болните да починат в мир, отнесли тайната на болестите си. Можеше да открие редица честни начини, за да оправдае престоя на каретата си пред къщата на госпожица Линч, но все пак не за много време, а още по-малко за колкото би желал той — за цял живот.
Светът му се струваше истински ад. Защото, веднъж уталожена началната жажда, двамата осъзнаха рисковете, на които се излагаха, а доктор Хувенал Урбино никога не бе имал смелост да се излага на скандали. В безумието на страстта той й обещаваше всичко, но като свършеше всичко, той пак отлагаше обещаното за после. Колкото повече нарастваше желанието му да бъде с нея, растеше и страхът да не я загуби, затова срещите им ставаха все по-припрени и трудни. Той не можеше да мисли за нищо друго. Очакваше следобедите с нетърпим копнеж, забравяше другите си задължения, забравяше всичко освен нея, но щом каретата наближеше Мала Крианса, той все по-силно молеше бог някаква пречка да го принуди в последния момент да отмине къщата. Ходеше толкова затормозен, че понякога се радваше да забележи от ъгъла бялата като памук глава на преподобния Линч, който четеше на терасата, а дъщерята в салона въвеждаше във вярата махленските деца с прочувствени псалми. Тогава си отиваше щастлив вкъщи, за да не предизвиква повече съдбата, по скоро след това подлудяваше от желание по цял ден и всеки ден да бъде все пет часът следобед.
И когато каретата пред вратата взе да се забелязва прекалено много, любовта им стана невъзможна, а в края на третия месец вече беше просто смешна. Видеше ли да влиза зашеметеният любовник, госпожица Линч тичаше в спалнята, без да имат време дума да си разменят. Тя предвидливо си обличаше широка пола в дните, когато го очакваше — прекрасна ямайска пола на червени цветя с волани, — обаче без бельо, без нищо, като мислеше, че това улеснение ще предотврати страха му. Но той разваляше всичко, което правеше тя за неговото щастие. Влизаше след пея в спалнята запъхтян, потен, захвърляше с гръм и трясък по пода всичко — бастуна, лекарската чанта, панамената шапка — и се любеше обзет от паника, загрижен повече да си тръгне час по-скоро, отколкото за удоволствието им. Тя тъкмо навлизаше в тунела си от самота, когато той вече се закопчаваше, грохнал, сякаш бе правил абсолютната любов на разделителната линия между живота и смъртта, когато всъщност бе извършил само физическия подвиг, колкото го имаше в любовния акт. Обаче оставаше в графика си: забавяше се точно толкова, колкото траеше слагането на венозна инжекция от опитен медик. После си отиваше вкъщи, засрамен от слабостта си, с желание да умре, проклинайки се заради липсата на смелост. Не вечеряше, молеше се небрежно, преструваше се в леглото, че продължава да чете следобедната си книга, докато жена му се въртеше из къщата, слагайки в ред света, преди да си легне. Докато клюмаше над книгата, той постепенно навлизаше в неизбежния лес на госпожица Линч, в дъха й на лежаща гора, в леглото й, на което ти се иска да умреш и където тя го очакваше без нищо под влудяващата си ямайска пола, и той изгаряше от нетърпение да е пет без пет на другия ден — истински адски кръг.