Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Не искам нищо друго от тях. Само да се грижат за гробницата на баща ми. Не се пренебрегват нуждите им, те са хранени, обличани, гледани. Имам само едничка проста молба — на лицето му се изписа болка. — Защо ми се подиграват с безотговорността си? — Хвърли поглед към ковчега на баща си, после върна очи към другия. — Демин, мислиш ли, че съм прекалено строг с тях?
Мрачните очи на командира му отвърнаха с намръщен поглед.
— Не достатъчно строг. Ако не бяхте толкова състрадателен, ако не им позволявахте да минават с бързото наказание, може би щяха да се научат да се отнасят към сърдечната ви молба с повече уважение. Аз не бих бил толкова снизходителен.
Мрачният Рал разсеяно кимна, докато погледът му се рееше безцелно наоколо. След известно време той отново въздъхна дълбоко и закрачи през вратата, Демин тръгна до него, а останалият сам гард ги следваше на почтително разстояние. Вървяха по дълги коридори от полиран гранит, осветени с факли, изкачваха се по вити стълби от бял камък, тръгваха по други коридори с прозорци, през които влизаше светлина. Камъкът миришеше на влага, на плесен. На няколко нива по-нагоре въздухът възвърна свежестта си. Върху малки масички от лакирано дърво, разположени по дължина на коридорите, имаше вази със свежи цветя, които изпълваха съседните стаи с лек аромат.
Когато стигнаха до двойна врата, върху която имаше релефно издълбани хълмове и гори, към тях се присъедини и вторият гард. Беше изпълнил възложената му задача. Демин дръпна железните обръчи и тежките врати се отвориха леко, безшумно. Намираха се на входа на стая, облицована в тъмнокафява дъбова ламперия, която блестеше на светлината на свещниците и лампите, поставени върху тежки маси. Стаята беше на две нива и се отопляваше от огромна камина, две от стените й бяха запълнени с редици от книги. Рал спря за миг и разгърна една стара, обвита в кожа книга, поставена на постамент; след това двамата с главнокомандващия тръгнаха из лабиринт от стаи, повечето от които облицовани със същата топла дървена ламперия. Някои от тях бяха украсени и изрисувани с пейзажи от провинциите на Д’Хара, гори и полета, играещи деца. Гардовете ги следваха на известно разстояние, като непрестанно се оглеждаха наоколо, нащрек, но безмълвни: сенките на своя Господар.
Влязоха в неголяма стая, осветена единствено от тухлено огнище, в което над пращящите и пукащи горящи дънери се извиваха пламъци. По стените висяха ловни трофеи, глави на всякакви животни. Светлината на пламъците огряваше стърчащи еленови рога. Внезапно Рал застина на място, огънят обагри робата му в розово.
— Отново — прошепна той.
Щом Рал спря, Демин направи същото и го погледна въпросително.
— Тя се доближава до границата. До подземния свят. — Той облиза пръсти и внимателно ги плъзна по устните и веждите си, погледът му се втренчи в една точка.
— Кой? — попита Демин.
— Майката Изповедник. Калан. И знаеш ли, помогнал й е магьосник.
— Гилер е с кралицата — възпротиви се Демин, — не с Майката Изповедник.
По устните на Мрачния Рал се разля тънка усмивка.
— Не Гилер — прошепна той, — старият. Онзи, когото търся. Убиецът на баща ми. Тя го е намерила.
Демин се изопна от изненада. Рал се обърна и се приближи до прозореца в ъгъла на стаята, който беше изработен от малки парчета стъкло, заоблен в горната си част, на височина два пъти колкото Рал. Огънят осветяваше кривия нож на колана на Мрачния Рал. Той сключи ръце зад гърба си и застина на място, вгледан в тъмнината, в нощта, там, където погледите на другите не можеха да проникнат. Отново се обърна към Демин, косата му се плъзна по раменете.
— Нали разбираш, тя за това е тръгнала за Западната земя. Не за да избяга от четворката, както си мислеше ти, а за да намери Великия магьосник. — Сините му очи заискриха. — Направила ми е голяма услуга, приятелю; тя е изкарала магьосника от скривалището му. Добре че успя да премине през отвъдния свят. Съдбата наистина е на наша страна. Нали разбираш, Демин, защо ти казвам да не се тревожиш толкова? Успехът е заложен в съдбата ми; всички неща по някакъв начин работят за мен.
Веждите на Демин се сбърчиха.
— Това, че една четворка се е провалила, не означава, че Калан е открила магьосника. И друг път са се проваляли четворки.
Рал бавно облиза върховете на пръстите си. Пристъпи към огромния мъжага.
— Старият е определил Търсач — прошепна той.
Демин разпери ръце от учудване.
— Сигурен ли сте?
Рал кимна.
— Старият магьосник се беше заклел никога повече да не им помага. Никой не го е виждал от години. Никой не можеше да каже как се казва, дори за да спаси собствения си живот. Сега Изповедникът отива в Западната земя, четворката се изпарява и е определен Търсач — той се усмихна на себе си. — Тя сигурно го е докоснала, за да го накара да й помогне. Представи си учудването му, когато я е видял — усмивката на Рал се изпари. Той стисна юмруци. — Почти ги бях хванал. И тримата бяха почти в ръцете ми, но отклоних вниманието си с други неща и те ми избягаха. Засега — той поразмисли върху това в мълчание, после каза: — И втората четворка ще се провали, нали разбираш. Те не очакват насреща си магьосник.