Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Както вече казах, при всички положения ще разбера. И знаеш какво ще направя, ако някога ме излъжеш. Не мога да простя на никой, който ме лъже.
— Господарю Рал — каза Демин, копнеещ да смени темата на разговор, — какво ще кажете за исканията на Кралица Милена?
Рал сви рамене.
— Кажи й, че съм съгласен да ги изпълня всичките в замяна на кутията.
Демин не повярва на ушите си.
— Но, Господарю Рал, вие не сте ги видял.
Рал невинно сви рамене.
— Те са нещо, незаслужаващо времето или мислите ми.
Демин премести отново тежестта си на другия крак, от което кожените му дрехи изскърцаха.
— Господарю Рал, не разбирам защо играете тази игра с Кралицата. Унизително е да ви изпраща списък с искания. Няма да представлява никакъв проблем да я смажем като тлъста жаба, каквато е. Само кажете, позволете ми да се разпоредя вместо вас. Ще я накарам да съжалява, че не е паднала в краката ви, както се полага.
Рал се усмихна леко с типичната си усмивка, докато се взираше в сипаничавото лице на верния си главнокомандващ.
— Тя има магьосник, Демин — прошепна той с напрежение в сините си очи.
— Знам. — Демин стисна юмруци. — Гилер. Само да кажете, Господарю Рал, и ще ви донеса главата му.
— Демин, за какво, мислиш, й трябва магьосник на Кралица Милена? — Демин просто сви рамене, така че Рал сам отговори на въпроса си. — За да пази кутията, ето за какво. Това означава сигурност и за нея, мисли си тя. Ако убием нея или магьосника й, може да се окаже, че кутията е скрита с магия, след което ще трябва да губим време да я търсим. Така че защо да бързаме? Най-лесният засега начин е да сме с нея. Ако започне да ми създава проблеми, ще приключа и с нея, и с магьосника. — Той бавно обиколи ковчега на баща си и плъзна пръсти по издълбаните символи, без да сваля поглед от Демин. — А щом веднъж се добера до последната кутия, исканията й ще са напълно безсмислени. — Той се върна обратно до огромния мъжага и спря пред него. — Но има и друга причина, приятелю.
Демин килна главата си на една страна.
— Друга причина?
Мрачният Рал кимна, наведе се по-близо и каза с тих глас:
— Демин, ти кога убиваш своите малки любовничета, преди… или след?
Демин се дръпна назад, отдалечавайки се от другия и закачи пръст за колана си. Покашля се. Най-накрая отговори.
— След.
— И защо след? Защо не преди? — попита Рал, намръщен сдържано, въпросително.
Демин беше забил очи в пода, за да избегне погледа на Господаря си, и премести тежестта си върху другия си крак. Лицето на Мрачния Рал беше все така така близо до неговото, той го гледаше с очакване. С глас толкова тих, че гардовете да не могат да го чуят, Демин каза:
— Харесва ми да гледам как се гърчат.
По лицето на Рал се плъзна лека усмивка.
— Това е другата причина, приятелю. На мен също ми харесва това, така да се каже. Ще ми се да се насладя, гледайки я как се гърчи, и чак след това да я убия. — Той отново облиза върховете на пръстите си и ги притисна до устните си.
На сипаничавото лице на Демин грейна разбираща усмивка.
— Ще кажа на Кралица Милена, че Татко Рал благородно приема условията й.
Мрачният Рал постави ръка върху мускулестото му рамо.
— Много добре, приятелю. А сега ми покажи що за момче си ми донесъл.
Усмихнати, двамата се понесоха към вратата. Преди да стигнат дотам, Мрачният Рал внезапно спря. Завъртя се на пети, робата се усука около краката му.
— Какъв беше този звук? — попита той.
Освен съскането на факлите гробницата беше тиха като мъртвия владетел. Демин и гардовете бавно огледаха залата.
— Там! — протегна ръка напред Рал.
Другите трима се обърнаха в указаната посока. Едно-единствено бяло листенце от роза се бе отронило върху пода. Лицето на Мрачния Рал почервеня, очите му се изпълниха с жестокост. Треперейки, ръцете му се свиха в юмруци, кокалчетата му побеляха, очите му се напълниха с яростни сълзи. Беше твърде бесен, за да може да говори. Възвръщайки равновесието си, той посочи с ръка мястото, където бялото листенце лежеше върху студения мраморен под. Сякаш докоснато от вятър, то се издигна във въздуха и се понесе през стаята, падайки в протегнатата ръка на Рал. Той го близна, обърна се към един от гардовете и го залепи на челото му.
Мускулестият мъж му отвърна с безизразен поглед. Знаеше какво иска Господарят и само кимна ухилено, преди да се обърне, за да се насочи към вратата с плавно движение и пътьом да извади меча си.
Мрачният Рал напрегна тяло, приглади коса, а след това и дрехите си с дланите на ръцете си. Пое си дълбоко въздух, след това го изпусна, за да може гневът да напусне тялото му заедно с него. Намръщените му сини очи потърсиха Демин, който стоеше спокоен до него.