Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
Мрачният Рал беше погълнат от разчитането на символите и не вдигна поглед, когато гардовете извадиха оръжията си, нито когато ги прибраха обратно. Макар гардовете му да впечатляваха, те бяха абсолютно излишни, просто задължителен елемент от положението на Господаря си. Той притежаваше достатъчно сила, за да може да се справи с всяка опасност. Демин Нас стоеше спокоен, изчаквайки Господаря да свърши. Когато най-после това стана, русата коса и безупречно бялата роба на Мрачния Рал се завъртяха около тялото му. Демин почтително кимна с глава.
— Господарю Рал — гласът му беше дълбок, суров. Не вдигна глава.
— Демин, стари приятелю, колко се радвам да те видя отново — тихият глас на Рал беше бистър, почти се лееше.
Демин се напрегна, лицето му застина в недоволна гримаса.
— Господарю Рал, Кралица Милена прати списъка с исканията си.
Мрачният Рал гледаше през главнокомандващия си, сякаш него го нямаше, бавно прокара език по върховете на първите три пръста на дясната си ръка и след това внимателно ги плъзна по устните и веждите си.
— Донесе ли ми момче? — попита с очакване Рал.
— Да, Господарю Рал. Очаква ви в Градината на живота.
— Добре — симпатичното лице на Рал се разтегна в лека усмивка. — Добре. И не е много голямо? Все още момче?
— Да, Господарю Рал, същинско момче. — Демин отклони поглед от сините очи на Рал.
Усмивката на Мрачния Рал грейна.
— Сигурен ли си, Демин? Свали ли му собственоръчно панталоните, за да провериш?
Демин прехвърли тежестта си на другия крак.
— Да, Господарю Рал.
Очите на Рал потърсиха лицето на другия.
— Не си го докосвал, нали? — усмивката му изчезна. — Трябва ми девствен.
— Не, Господарю Рал! — настоя Демин и погледна Господаря си с широко отворени очи. — Не бих докоснал вашия дух-водач! Вие ми забранихте!
Мрачният Рал отново навлажни пръстите си, поглади с тях веждите си и пристъпи напред.
— Знам, че ти се е искало, Демин. Трудно ли ти беше? Да гледаш, без да пипаш? — Изкусителната му усмивка отново се появи, после пак изчезна. — Твоята слабост вече ми създаде проблеми.
— Погрижих се за това! — запротестира Демин с дълбокия си глас, но не прекалено настоятелно. — Хванах онзи търговец, Брофи, и го арестувах за убийството на момчето.
— Да — озъби му се в отговор Рал, — а после той поиска Изповедник, за да докаже невинността си.
Демин безнадеждно сбърчи лице.
— Можех ли да предполагам, че ще постъпи така? Може ли някой да очаква, че човек ще направи подобно нещо по собствено желание?
Рал вдигна ръка. Демин млъкна.
— Трябваше да внимаваш повече. Трябваше да потърсиш сметка от Изповедниците. Направи ли го вече?
— Да, с едно изключение — призна Демин. — Четворката, която тръгна след Калан, Майката Изповедник, се провали. Изпратих втора.
Мрачният Рал се намръщи.
— Изповедник Калан е същата, която прие изповедта на този търговец, Брофи, и го обяви за невинен, не е ли така?
Демин бавно кимна, лицето му се изкриви от гняв.
— Тя сигурно е намерила помощ, в противен случай четворката не би се провалила.
Рал продължаваше да мълчи, вперил поглед в другия. Най-накрая Демин наруши тишината.
— Това е незначителен проблем, Господарю Рал, не си струва да му отделяте време или мисли.
Мрачният Рал повдигна вежда.
— Аз решавам кое си струва вниманието ми — гласът му беше мек, почти нежен.
— Разбира се, Господарю Рал. Простете ми, моля ви — не беше необходимо Рал да повишава глас, за да разбере Демин, че е навлязъл в опасна територия.
Рал отново облиза пръсти и ги залепи за устните си. Погледна другия в упор.
— Демин, ако докоснеш момчето, има начин да разбера.
В окото на Демин се изтърколи струйка пот. Той се опита да я премахне с мигване.
— Господарю Рал — каза той със стържещ шепот. — С радост бих жертвал живота си за вас. Не бих докоснал вашия дух-водач. Кълна се.
Мрачният Рал се замисли над думите на Демин Нас за миг, после кимна.