Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Остави ни и моля те, вземи и гардовете със себе си. Не желая да ме безпокоят.
Демин наведе глава и си тръгна, след него гардовете. Мрачният Рал се обърна отново и погледна момчето, след това се наведе и седна на тревата. Подреди полите на робата си, разпилели се по земята, и отново се усмихна на момчето.
— Така по-добре ли е?
Момчето кимна. Устната му пак потрепери.
— Страхуваш ли се от този огромен мъж? — Момчето кимна. — Той наранявал ли те е? Докосвал ли те е там, където не трябва?
Момчето поклати глава. Очите му, изпълнени със страх и гняв, не помръдваха от Рал. По врата му пълзеше мравка.
— Как се казваш? — попита отново Рал. Момчето не отговори. Господарят разгледа отблизо кафявите му очи. — Знаеш ли кой съм аз?
— Мрачният Рал — отговори момчето със слаб глас.
Рал снизходително се усмихна.
— Татко Рал — поправи го той.
Момчето го гледаше втренчено.
— Искам да си отида у дома. — Мравката оглеждаше пътя си към брадата му.
— Разбира се, че искаш — каза Рал със съчувствие и разбиране. — Моля те, повярвай ми, аз няма да ти причиня нищо лошо. Ти си тук просто за да ми помогнеш за една важна церемония. Ти си високопоставен гост, представляващ невинността и силата на младостта. Ти беше избран, защото хората ми казаха какво чудесно момче си, колко си добър. Всички говореха все хубави неща за теб. Казаха ми, че си умен и силен. Истината ли са ми казали?
Момчето се поколеба, свенливите му очи се извърнаха.
— Ами, сигурно е така — той отново погледна Рал. — Но ми липсва майка и искам да се прибера у дома. — Мравката се завъртя в кръг по бузата му.
Мрачният Рал тъжно го погледна и кимна.
— Разбирам. И на мен ми липсва майка. Тя беше чудесна жена и аз толкова я обичах. Толкова добре се грижеше за мен. Когато направех нещо, което й харесва, винаги ми приготвяше специална вечеря — каквото си пожелаех.
Момчето ококори очи.
— И моята майка прави така.
— Баща ми, майка ми и аз си живеехме чудесно. Тримата се обичахме много и се забавлявахме добре. Майка ми имаше весел смях. Когато баща ми разказваше някоя самохвалска история, тя винаги го смушкваше на шега и тримата се заливахме от смях, понякога докато ни потекат сълзи от очите.
Очите на момчето блеснаха, то леко се усмихна.
— Защо ти липсва? Да не е заминала някъде?
— Не — въздъхна Рал, — двамата с баща ми починаха преди няколко години. И двамата бяха стари. Двамата бяха прекарали добре живота си заедно, но въпреки това ми липсват. Така че разбирам, когато ми казваш, че твоите родители ти липсват.
Момчето леко кимна. Устната му беше престанала да трепери. Мравката се промъкна нагоре към извивката на носа му. Той сбърчи лице, опитвайки се да я махне.
— Нека се опитаме да се позабавляваме заедно и ще се върнеш при тях, преди да си разбрал.
Момчето кимна още веднъж.
— Името ми е Карл.
Рал се усмихна.
— Чест е за мен да се запознаем, Карл. — Той се протегна и внимателно махна мравката от лицето на момчето.
— Благодаря — облекчено каза Карл.
— За това съм тук, Карл, за да бъда твой приятел и да ти помагам с каквото мога.
— Ако си ми приятел, тогава ме изрови и ме остави да си отида — влажните му очи проблеснаха.
— Съвсем скоро, момчето ми, съвсем скоро. Ще ми се да можех да те пусна веднага, но хората очакват от мен да ги защитавам от злодеи, които искат смъртта им, така че трябва да направя каквото мога, за да помогна. Ти ще си част от тази помощ. Ще си важна част от церемонията, която ще спаси майка ти и баща ти от злодеите, които искат да ги убият. Би искал да спестиш на майка си болката, нали?
Докато Карл мислеше, факлите проблясваха и съскаха.
— Ами да. Но искам да си вървя у дома. — Устната му отново започна да трепери.
Мрачният Рал протегна ръка и успокоително погали момчето по косата, приглади я назад с пръсти, после я спусна надолу.
— Знам, но се опитай да проявиш храброст. Няма да позволя на никой да те нарани. Ще те пазя, при мен ще бъдеш в безопасност — той топло се усмихна на Карл. — Гладен ли си? Искаш ли нещо за хапване?
Карл поклати глава.
— Е, добре. Късно е, ще те оставя да почиваш — той се изправи и поправи робата си, почисти я от полепналата по нея трева.
— Татко Рал?
Той спря и сведе поглед към момчето.
— Да, Карл?
По бузата на момчето се изтърколи сълза.
— Страх ме е да стоя тук сам. Можеш ли да останеш с мен?
Господарят погледна момчето утешително.
— Ами защо не, разбира се, синко — той отново седна на тревата. — Колкото искаш, дори цяла нощ, ако пожелаеш.