Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Тогава ще изпратя трета и ще им кажа за магьосника — обеща Демин.
— Не — Рал замислено облиза пръстите си. — Още не. Засега нека почакаме да видим как ще се развият събитията. Може би е писано тя отново да ми помогне. — Той отново се замисли. — Тя хубава ли е? Майката Изповедник?
Демин се намръщи.
— Никога не съм я виждал, но някои от моите хора са. Сбиха се кой да бъде определен за четворката, която ще я хване.
— Засега не изпращай друга четворка — усмихна се Мрачният Рал. — Време ми е за наследник — той кимна разсеяно. — Ще я запазя за себе си — обяви накрая.
— Ако се опита да премине границата, е изгубена — предупреди го Демин.
Рал сви рамене.
— Може би е по-умна. От това, което показва досега, явно е. При всички положения ще я взема за себе си — той хвърли поглед на Демин. — При всички положения ще я накарам да се гърчи за мое удоволствие.
— Тези двамата са опасни, магьосникът и Майката Изповедник. Могат да ни създадат проблеми. Изповедниците подлагат на съмнение думите на членовете на фамилията Рал; те са досадни. Мисля, че би било по-добре да направим, каквото първоначално замисляхме. Да я убием.
Рал поклати глава.
— Твърде много се безпокоиш, Демин. Както сам каза, Изповедниците са досада, нищо повече. Аз сам ще я убия, ако започне да ми създава проблеми, но чак след като ми роди син. Син Изповедник. Магьосникът не може да ми навреди, както навреди на баща ми. Ще го оставя да се гърчи, после ще го убия. Бавно.
— А Търсачът? — на лицето на Демин се изписа мрачно предчувствие.
Рал сви рамене.
— Дори по-малко от досада.
— Господарю Рал, не е необходимо да ви напомням, че зимата наближава.
Господарят повдигна вежда, в очите му заискри светлината от огъня.
— Третата кутия е у Кралицата. Ще се сдобия с нея достатъчно скоро. Няма причина за притеснение.
Демин наведе към него строгото си лице.
— А книгата?
Рал си пое дълбоко въздух.
— След като обиколя отвъдния свят, отново ще потърся момчето на Сайфър. Не се притеснявай повече за това, приятелю. Съдбата е на наша страна.
Той се обърна и отмина. Демин го последва, между сенките зад тях се промъкнаха гардовете.
Градината на живота представляваше просторна зала в центъра на Народния дворец. От високите прозорци с решетки падаше светлина, под чиито лъчи избуяваше растителността в Градината. Тази вечер през прозорците нахлуваше лунна светлина. Отвън залата беше заобиколена от саксии с цветя, между които имаше оформени пътеки. Оттатък цветята бяха засадени дръвчета, заобиколени от ниски каменни огради, по които пълзяха лози, пейзажът довършваха добре поддържани растения от всякакъв вид. Ако не бяха покриващите я отгоре прозорци, мястото съвсем щеше да наподобява на истинска градина на открито. Царство на красотата. На спокойствието.
В средата на просторната зала имаше тревиста площ, която се затваряше в кръг, чийто обръч се прекъсваше от клин, издялан от бял камък. Зад него беше разположена гладка гранитна плоча с издълбани в горния край бразди, водещи към малка вдлъбнатина в един от ъглите. Плочата поддържаха две къси подпори. До нея имаше полиран каменен блок, поставен близо до огнище. Върху него стоеше древна желязна купа, чието обло дъно беше подпряно на животински лапи. Върху железния й капак със същата овална форма имаше един-единствен звяр — Шинга, същество от отвъдния свят, изправено на двата си задни крака. То служеше за дръжка. В центъра на тревистата площ имаше оформено в кръг пространство, пълно с магически пясък. То беше оградено с факли, които горяха с размита светлина. В белия пясък се пресичаха геометрични символи.
В средата на пясъка стоеше момчето, заровено чак до врата.
Мрачният Рал се приближаваше бавно, хванал ръце зад гърба си. Демин чакаше по-надалеч, край дърветата, отвъд тревата. Господарят спря на границата между тревата и белия пясък и се вгледа в момчето. Усмихна се.
— Как ти е името, синко?
Момчето вдигна поглед към Рал и долната му устна потрепери. Очите му отскочиха към мъжагата сред дърветата. Беше поглед, изпълнен със страх. Рал се обърна и погледна главнокомандващия.