Кръвта на братството

— Било е много мило от твоя страна да й помагаш, имам предвид особено за пръстена и писмото.

Мили вдигна поглед, на устните й се разля усмивка. Ръката й за миг бе спряла да се движи.

— О, значи ви интересува онова, за което ме разпитваха и другите.

— Другите ли? Кои други?

Мили потопи парцала в сапунената вода.

— Сестрите — Лиома, Дулсиния, Марен, Филипа — тези други. Знаете кои, сигурна съм. — Тя облиза пръст и започна да търка някакво петънце в основата на дървения шкаф. — Може да е имало още, но не си спомням. Старост нерадост, нали знаете. Всички дойдоха при мен след погребението. Не заедно, нали се сещате — допълни старата жена и се изкикоти. — Нали се сещате, поотделно, впили очи в сенките. И всички ме питаха все същото.

Вирна забрави да се прави на задълбочена в книгата.

— И ти какво им каза?

Мили завъртя парцала.

— Истината, разбира се, както ще я кажа и на вас, ако имате търпение да ме изслушате.

— Да — каза Вирна, като си напомни да не издава вълнението по гласа си. — След като сега съм Прелат, нали разбираш, мисля, че трябва да го знам. Защо не си починеш малко и не ми разкажеш всичко.

Пъшкайки от болка, Мили се изправи и обърна пронизителните си очи към Вирна.

— Ами, благодаря, Прелате, но нали знаете, работа ме чака. Не искам да си помислите, че съм някаква повлекана, дето гледа да движи езика вместо парцала си.

Вирна потупа дребната жилава женица по гърба.

— Няма такава опасност, Мили. Разкажи ми за Прелат Аналина.

— Та значи, тя беше на смъртното си легло, когато я видях. Аз чистех и стаите на Натан, нали знаете, и я видях там, когато отидох да си свърша работата. Прелатът нямаше доверие на никой друг да влиза при този мъж. Не че я обвинявам, макар че Пророкът винаги е бил мил с мен. Освен когато си навиеше нещо на пръста и започнеше да крещи, нали го знаете. Не на мен, разбира се, а така, за положението си и такива разни, че бил заключен там долу толкова дълги години… Сигурно доста му се беше насъбрало на човека.

Вирна се покашля:

— Предполагам ти е било тежко да видиш Прелата в такова състояние.

Мили отпусна ръка на рамото на Вирна.

— Не можете да си представите какво ми беше. Направо ми се късаше сърцето, наистина. А тя беше все така мила, независимо от болката.

Вирна гризеше устната си отвътре.

— Та започна да ми казваш за пръстена и писмото.

— А, да. — Мили примигна, после се протегна и изтупа от рамото на Вирна някаква прашинка. — Трябва да ми дадете да ви изчеткам роклята. Не бива да оставяте хората да си мислят, че…

Вирна хвана жената за загрубялата ръка.

— Мили, това е важно за мен. Би ли ми разказала как се сдоби с пръстена?

Мили се усмихна извинително:

— Ан ми каза, че умира. Каза си го направо, наистина: „Мили, умирам.“ Е, аз, разбира се, се разплаках. Та тя ми беше приятелка толкова много години. Тя се усмихна и ме хвана за ръката, точно както ти сега, и ми каза, че има едно последно желание, нещо, което да направя за нея. Свали пръстена от ръката си и ми го подаде. Сложи в другата ми ръка писмото, запечатано с восък, върху който се виждаше слънчевият символ на пръстена. Каза ми, докато тече погребалната церемония, да сложа пръстена и писмото върху онази колона, която трябваше предварително да вкарам вътре в залата. Заръча да внимавам да не докосвам писмото до пръстена, преди да съм готова с колоната, защото иначе магията щяла да се възпламени и да ме убие. Предупреди ме няколко пъти да внимавам да не ги допра едно до друго предварително. Каза ми точно какво да направя, в каква последователност. Така и направих. След като ми даде пръстена, повече не я видях.